Тази творба, от 15 век, за бухала и дрозда, аз главата си залагам, че е писана от българин, а не от грък. Може затова да е и анонимна.
Следвайки правилата на жанра, баснописа, се търсят характеровите особености на героите в нея и приписваните им отношения
Бухала е символ на мъдростта и познанието във всички времена и култури. Един от символите и на питагорейци. Премесено с някои тайни, тъмни и нощни похождения. Грък няма как да не го знае и най-малко вероятно точно тази птица да обижда или нарочва за българска.

Дрозда е паразит за земеделците и лозарите специално. Минава и за най-дребната граблива птица, защото е всеядна. Навира се в дупки по огрените дерета, брегове и ти изкълвава ръката, ако опиташ да го хванеш. Обаче пее много (и красиво), надпява (ндприказва демек) всички пилета.

В нашата родова памет, старите казват, че гърците себе си наричат "елини". Ние ги наричаме гърци. Грък произлиза от нашенското "гарък", по-популарното произнасяне е "герак". Нашите го ползват за название на всяка граблива птица. Не за една конкретна.
Може да е легенда, но смислена и поне от 300 години.

Не познавам оригинала на творбата, не знам и гръцки. Но ако превода е точен, то точно този пасаж е показателен. Всъщност, автора вкарва в устата на кресливия паразит всички лоши думи, които могат да се чуят за една от най-спокойните, достойни и тачени птици във хвъркащия свят.
Поведението и думите на дрозда са недостойни и обект на заслужена погнуса. Това е чиста ирония описана в басня.
Пак да кажем, кожите на животните в най-стойностните си форма служат за книгопис. То пък от своя страна е знание, мъдрост, олицетворена от бухала.
Дрозда освен да го плюе нищо не може да му направи. По беломорието дроздовете се навират по бреговете, а бухала е нощем в горите. Това са два различни свята описани в басня. Бухала е кожен и богат, дрозда злобен, крадлив и креслив.

Бухалът е положителния герой, затова творбата е от българин. Иронизира гърчолята с обидите им към достойната птица, представена като българин. Това е басня, описва недъзите, като литературен похват ползвайки противоречие.
Като всяка басня позволява широко тълкувание, но водещи са общопризнатите характеристики на героите. Човешките са им добавени за засилване на противоречието.

Имам допускане, че все пак може и да е грък, казвайки с нея - правите се на мъдреци, но ние ви знаем.
Обаче, част от описанието не се връзва ама никак с характера на бухала - подчиненост и мешане с други птици. То си е черта на дрозда и тук е сърцевината на иронията.
Ако целта беше да се плюят българите, то героите, птиците трябваше да са разменени. Но тогава щеше да е боза.

Това трябва да влезе в учебниците и ние на тях да се смеем, а не те на нас. Да се чете буквално е плиткоумно. Губи се смисъла.