И докато през XIV век на Запад университетите никнеха един подир друг, Данте Алигиери пишеше своята „Божествена комедия“, а Бокачо редеше еротичните си истории в „Декамерон“, у нас едни преписваха като улави Евангелието и хвалеха какъв благ и просиял с добродетели цар имаме, а други, увлечени от дошлата от Византия (остава и да не е оттам) нова исихастка мода, зяпаха голите си пъпове в очакване да видят да излиза оттам таворската светлина.
Когато турците стигнаха до Търново през 1393 г., нямаха кой знае колко работа за вършене, защото вонята на византийското разложение отдавна се носеше от българския труп.

Точно в десятката! Още като ученик ме озадачаваше това сравнение на епохата на Данте и Бокачо с нашенските "културни" порядки по същото време. Православието като клон на християнството в този му вид беше станало ретроградно. Исихазмът е черешката на тортата на самоунищожението.