За етническия състав ли говориш, че няма приемственост? За него трудно се спори и работят само фактите, а те не са винаги ясни и категорични.
Но специално в Пловдив, а и в София, че и в Търново, Варна, Видин, Никопол, Силистра (можем да изброим много) от всеки век, че и на половинки могат да се намерят доказателства (включително архитектура) за непрекъснат живот. В Пловдив са десетки. Може да ги няма вече, като Куршумхан от 14-15 век, но са факт. Най-малкото документално засвидетелствани.
Етническия състав не изчезва, той мигрира или се концентрира. Архитектурата по места се заличава, но същата по приемственост продължава в новите поселения. Най-лесно се проследява по църковното строителство или свещените обредни обекти, понеже църковната институция е най-консервативна. Следва обществената структура, също проследима по статус, имот, образование/начетеност, поминък. Накрая идват и писмените, административни документи на властовата структура в различните епохи. Пак религиозна документация и фактология, пак и обществени по събирани данъци, градоустройство и архитектура.

Така най-малко по три начина може да се проследят етническите промени по места, миграциите, но и приемствеността.

Няма да ги изброявам всички, а само най-яките примери в София и Пловдив. Имаш Св.София и ротонда Св.Георги, които освен архитектурно запазени, никога не са спирали да функционират. Веднъж като римски обществени или обредни сгради, втори път ранно-християнски храмове, трети път канонични християнски храмове, четвърти път мюсюлмански храмове, пети път обществени (военен Арсенал), шести път обществена сграда на културата или пак храмово пространство. Административните, градски и обществени, търговски центрове са все около тях. Нищо не е помръднало от мястото си и функционалността му се е запазила. Там е чист примера. Добавяме белези от етнически миграционните процеси в шоплука и се вижда връзката на този център с Бояна, Кремиковци, Тетевен, Чипровци, Самоков, Перник, Радомир, Берковица, Своге, че и Осогово, та оттатък.

В Пловдив е Св.Константин и Елена - вградена в зидовете от вътрешния римски и средновековен град, бива църква, после джамия, после пак църква. Най-старата икона, с която е възстановена и показва връзката на приемственост е от 14-15 век, наследствено предавана в българска фамилия от Копривщица. Залепена за римска порта обществена и позната, като Хисар капия, после напълно запазен път, пак римски зид и за него резиденция на Румелийските управители, преди това най-стари и богати градски фамилии, преди това средновековна резиденция. На 50 метра от нея са кулите на Небеттепе, което на турски значи "стража" (от "небет"). Няма да споменаваме селището от четвъртото хилядолетие на него (щом искаш), щом дразни.
Основите, че и избите, дуварите даже са им антични и средновековни останки от крепостни съоръжения или сгради.
Кое от това е случайно?

Римският град видимо се е развивал на Юг и Изток, а средновековието е по трихълмието. Османското е в подножието и около моста. Дори днешния градоустройствен план следва тези контури, защото са географски обусловени и исторически унаследени. Не можеш да избягаш от тях. Освен да ги унищожиш тотално, както и ти отбелязваш.
Миграциите към Македония, беломорието и средногорието, Родопите са засвидетелствани, в това число с архитектурна приемственост в църковни, храмови сгради и обществена структура, пак с прилежаща архитектура. Часовника в Карлово е копие на пловдивския. Копривщенските чорбаджии връщат в града средновековните икони и възстановяват църквите.

Всичко по Балкана от Тетевен до Котел и Елена носи архитектурните белези на средновековните градежи по Ловеч, Търново и подунавието. С нищо не се различават от приемствеността в други части на Европа и Балканското. Крепостните центрове са си властови центрове и в тях няма как най-съшествените останки да са от последно властващите. По техните черти и темп на развитие.

Не може да се отрече, че нищо в един, значим градски център, в дълъг исторически период, не носи хомогенни етнически белези или култура. Но погледнато в по-широк ареал, преобладаващите или по-устойчивите етнически и културни белези са много ясно проследими. Дори и при тази липса на детайлен, писмен, исторически, доказателствен материал на един език, с един етнос и вяра. То е само условие за безкраен низ от спекулации и за това съм съгласен напълно.
Тук си е мястото на професионалните историографи и специалисти. За това ги има и за това с тях не се спори или почти на всичко на тях се разчита.

За нас си остава приятно запълване на свободно време и полезна обмяна на хрумвания. Упражнения за мисълта. Понякога грешни, друг път умозрителни, та до хумористични.

Ти му мисли, щот си си избрал да ги воюваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите