Из обръщение на Воденската община към българския министър-председател, януари 1913 година.
“Още от 1858 година, когато нямаше нито Екзархия, нито свободна България, за да ни окажат някакво материално или морално съдействие, Воден и околията дигнаха знамето за борба против духовното робство на гръцката патриаршия, за да се сдобием със своя народна черква и училище. За извоюване на църковна автономия, за запазване на своя език и народността си, ние цели двадесет години сме водили ожесточена борба с Фенер, докато най-после с големи материални жертви и загуба на сума люде можахме да заставим турската власт да ни зачете като отделна нация, със своя отделна черква. Воден даде известния Гого, представител на Воденската епархия в първия народен събор в Цариград, който не пощади ни имот, ни живот за възкръсването на своя народ. И днес още има семейства, които са били в завидно състояние и са изпаднали в мизерия поради тази борба. Отначало малко на брой, сетне лека-полека тази народна искра озари всички български села от околията и тъй влезнахме в лоното на родната си църква – Св. Екзархия. Постигнат тоя идеал, устремихме се преди 20 години към друга посока: поискахме човешки права от турското правителство. И водихме тая борба цели години, бихме се и с турци, и с гърци-андарти, дадохме сума жертви, костите на които още се белеят по воденските полета и урви. Тая борба люто я водихме с едничката цел да се видим един ден освободени от турското иго и съединени с нашите братя от свободна България под един скиптър, в едно царство. И с такъва цел в настоящата война изпратихме синовете си да се бият рамо до рамо даже и с гръцките войски против петвековния тиранин. Щом обаче се сломи турчинът, управлението в града и околията се взе от гърците, а ние останахме пак в старото положение.
Господине Министре,
Няма да забравим жертвите, които сме дали било за национална черква, било за извоюване на политически свободи; никога няма да се откажем от заветното си желание – да бъдем в оградата на славното българско царство; няма да допуснем ново робство. Работили сме безспирно досега и занапред ще работим, докато тупти нашето сърце, до последна капка кръв, за да се присъединим към нашите свободни братя и да бъдем заедно с тях поданици на обединена България…“
Воден, 26 януарий, 1913 год.
Милетич, Любомир. Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912-1913 година. София, 1929, с. 282-283.
На снимката - Българската църква "Св. Врач" във Воден, изгорена до основи.
|