Егейска Македония е изкуствено понятие, което изниква за да обозначи южните и източни части на географската област Македония, също изкуствено понятие от 17-18в., обозначаващо югозападните български етнически територии на Балканския полуостров, в подготовката за гърцизирането им от Констаниполоската патриаршия, като етап от възстановяването на Византия, трансформирало се в Мегали идея. Т.н. Егейска Македония не представлява едно единно цяло, с еднакъв географски център. Западните части на т.н. Егейска Македония, намиращи се между река Вардар и албанското етническо землище, са естествено продължение на отстоящите северно от тях Битолско и Прилепско. Централните части на т.н. Егейска Македония, между реките Вардар и Струма, са естествено продължение на отстоящите северно от тях Гевгелийско, Дойранско и Струмишко. Източните части на т.н. Егейска Македония, между реките Струма и Места, са естествено продължение на планините Пирин и Родопи и в голяма степен, са изкуствено присъединени към понятието Македония, поради оставането им в рамките на Османската империя, след 1878г. В периода след ПСВ, в българската историография се предпочита и наименованието Беломорска Македония, по българското име на Егейско море. Поради чисто географски причини, градове като Сяр и Драма, нямат абсолютно никаква икономическа свързаност с градове като Негуш и Бер или Костур и Лерин, но споделят еднаква историческа съдба след 1913г., когато са окупирани от шовинистичната новогръцка държава. Макар по изкуствени причини, към областта Егейска Македония, да са прилепени околии като Гребена, Кожани, Анаселица, Касандра, те не представляват в нито един момент интерес на Екзархията или българската държава, макар в сериозна част от тези околии, населението да е с български и влашки, а не с гръцки произход. Чрез присъединяването на тези околии към понятието Егейска Македония, изкуствено се завишава бройката на гръцкото население. Те географски се намират в най-южните части на т.н. област Македония и лесно биха могли да се разграничат от нея, чрез прилепянето им за Епир или Тесалия. Допълнително българското население в Егейска Македония е разделено и от турския клин, намиращ се западно от р. Струма.
В 1941г., въпреки многобройните изселвания, населението в западната част на Егейска Македония е 180 893 българи, 130 130 гърци(заселени след гръцкия погром в Мала Азия в 1922г.) и 21 263 други. Най-компактно са българите в Леринско 47 465, срещу 11 733 гърци и 3 860 други, както и в Костурско-54 270 българи, срещу 12 285 гърци и 3063 други. В централната част на Егейска Македония, са останали едва 40 000 българи, от които 11 000 в Солун. А в източните части на Егейска Македония, са заварени 50 649 българи. Данните са на ЦДИА.

Редактирано от komitaO3 на 12.01.20 13:57.