КОЙ Е ЗИНА ВОЙВОДА
Знам, че някои когато прочетат спомените ми ще ме упрекнат, надявам се други, да са чули за него добро. Готов съм да понеса и упреци, и хубави неща! Истинското му име е Христо Живков от село Корнишор, Ениджевардарско. Къщата му в Горно Воден беше на 200 м. от нашата. Едър мъж, със стегнато тяло, всяващ страхопочитание у всеки. И до днес е пред мен, в средата на май 1944 г., тъкмо черешите бяха прошарили. С моя съученик Милуш Грудев влязохме в лозето на вуйчо му Ивил, където имаше ранозрейка. Току откъснали по две черешки и силна пъдарска свирка ни стресна. До нас спря, възседнал бял кон с пушка на рамо, самият Зина войвода. Десетилетия Зината охраняваше имотите на бежанците в Горно Воден, а след това и земите на ТКЗС. С Милуш едва не заревахме от страх. Свлякохме се от черешата. Зината пъргаво скочи от белия жребец, завърза го за черешата и както си му е редът започна да ни чете "конско". Успокои ни, че няма да казва на родителите ни, но повече да не крадем. Хукнахме презглава. След минути засвириха сирените в Асеновград, тревога за въздушно нападение. Към тях се смесиха ударите на камбаните в Горно и Долно Воден. С Милуш легнахме на една полянката и започнахме да броим самолетите, ескадрила след ескадрила. Земята се разтресе от тътена на взривените бомби. Сирените свириха отбой и заедно с други се върнахме по пътя към лозята. Черешата, на която само преди час бяхме, я нямаше. Бомба беше изкопала грамадна яма и оголила огромен камък в нея. С Милуш се разридахме от радост, че сме живи. Зината беше ни спасил! Години по-късно, в края на 70-те, в подготовка за дипломната си работа „Говора на с.Грубовци”, Зината ме покани у дома си, за да ми разкажи своята история. Мобилизиран в гръцката армия, той дезертира с няколко момчета от Корнишор, Рамна и Дамян и стават нелегални. При с. Мандалево, четата е разбита."Останахме живи само двама от четата след последното сражение с гръцките войски и андарти на Паякот. По разпореждане на ВМРО трябваше да се изтеглим в България. Тъй като много документи и други материали, свързани с борбата с гръцките окупатори беха у мен, трябваше да стигнем до София, за да ги предадем на ръководството на ВМРО. Заедно с моя четник Г.Ф. трябваше да преминем Вардар. А тя се охраняваше много добре от гърците. И намерихме място, където беше не много пълноводна и решихме оттук да я преминем. Договорихме се един от нас първо ще премине реката, като носи със себе си цялата архива и други материали, а другият ще го охранява от брега. Теглихме си жребий с него и се падна аз първи да премина, а той да ме охранява. Когато аз отида на другия бряг ще му дам ишарет да тръгне он и да гази реката. И така стана, и благополучно минахме река Вардар и след няколко дена бехме у София. Предадохме секретните работи на ръководството на ВМРО. Тогава за първи път се срещнах с Тодор Александров.” Зината е белязан с покъртителна житейска драма. За времето, когато е в България, а по-късно в Румъния, съпругата му смята, че е убит и се омъжва за мой роднина от рода на Кралеви, у които заживява заедно с дъщеря му Божанка. Зината научава по заобиколен път за това и се жени за румънка(помня я – едра, снажна). През 1924 г. от нея вече има две деца - Муша и Мирчо и се преместват в Горни Воден. Есента с.г. в селото идват като бежанци и семейство Кралеви, а с тях и първата му съпруга, заедно с дъщерята Божана. Изненадата е голяма… Не след дълго първата му съпруга се разболява тежко и умира. Зината прибира дъщеря си Божана при новото семейство. Междувременно му се раждат още две дъщери - Надя и Тодора, която ми беше съученичка. През 1975 г. посетих Корнишор, когато повечето жители се бяха преселили в съседното понтиашко село. Чрез моя приятел Томо от Пилорик, градски съветник в Енидже Вардар, установих връзка с хора, които лично са познавали и са работили със Зината. Въпреки преживения терор, някои се престрашиха и след 50 г., ми разказаха как Зина войвода ги е защитавал от гръцката власт. Моите роднини от Аларе го представиха в отрицателна форма, като разбойник. Техният баща е бил кмет-гъркоман и затова Зината го е заплашил да защитава българите, а не гърците. Това е била и причината, за да не заминат през 1924 г. за България. Каквито и противоречиви чувства да предизвиква живота на Христо Живков – Зината, той е и ще остане един от последните войводи на ВМРО в Ениджевардарско, защитник на българщината от гръцка окупация!
14.04.2020 г. Атанас Филипов