Из нощния живот в Солун през Хюриета – август 1908:
“Една група българи, между които бяха С. Р-ев, Д. А., солунският търговец М. Л. и две дами, роднини на едного от компанията, след като се любувахме до късно на обкръжающата хубост в приморската градина, отбихме се да пием кафе във вариетето “Алхамбра“, където Хуго Учелини показваше своите магарии. С мъка намерихме място в широката градина. Едно голяма множество евреи, гърци и турци я беше изпълнило и широко се смееше на изобретенията на популярния в София артист. Донесоха ни скоро кафето и запушихме цигарите си. Обаче, почувствувах, че нещо лошо ще стане. Нашата маса беше обкръжена от една полупияна компания от гръцки младежи, които предизвикваха публиката. Особено един от тях, очилат момък, беше крайно арогантен. В своята забрава той отиде до там: извъртя се с гърба към сцената, седна лице срещу лице с една от дамите на нашата маса и почна да си сучи сладострастно мустаците.
Клетият съпруг на госпожата, наплашен солунчанец, гледаше тая сцена и се потеше. Другата дама се въртеше неспокойно на местото си и предлагаше да си вървим. Обаче Д. А. беше на съвсем друго мнение. Когато забеляза неприятността, той се извърна назад. Сетне побледня, подире позеленя и почна да трепери. В един миг, по-кратък от мълнията, той стана на крака и като тигър се хвърли над предизвикателя.
Настана писък и смущение. Музиката млъкна. Учелини прекъсна представлението си и в градината се чуваха само едни юначни слова, по-силни от рева на вълните.
- Мръсник н'еден! – викаше Д. А., като душеше смаяния грък. – Аз ще те науча тебе… куче проклето… ти с кого имаш работа. Аз ще ти покажа какво е българинът и какво е свободата, звяр н'еден!
Тоя мощен глас, не чут досега в тая градина, на която и съдържателя беше грък, направи силен ефект. Между публиката ни узнаха, че сме българи и че Д. А. справедливо се възмущаваше. Но никой не ставаше от местото си. Тълпата изтръпна.
Д. А. беше легнал над жертвата си и продължаваше да я души. Първо се съвзеха неколцина офицери, които почнаха да увещават на развален български език А-ва да се укроти. А след тях една гръцка тълпа обиколи нашия другар и почна да го заплашва. Д. А. повдигна глава, погледна обиколилите го и с глас, в който трептеше страшна нота, извика:
- Извадете револверите, бре! Я да научим тия гарги на приличие…
И блесна в ръката му дулото на един джобен револвер. Не стана нужда от стреляне. Щом като чуха думата револвер, храбрите гърци взеха в ръце фесовете си и тътриха на бяг. Предизвикателят, възползвал се от суматохата, незабелязано последва другарите си.
Д. А. тържествуваше. Болшинството от публиката ръкопляскаше и викаше: “Яшасън бургарлар!“ Блестящият. А. се успокои от дружелюбната манифестация. Той се озърна наоколо, но не видя неприятеля.
- Дръжте ги, бре! – рече.
И тътри след тях.
Сега приморският булевард се обърна на вариете. Юначните гърци бягаха през глава. Д. А. разярено ги гонеше, а ние и една друга тълпа тичахме след него да го заловим и укротим. Тук обаче настанаха високохумористични сцени. Когато А. настигнеше някого от бягащите, тоя отиваше на ляво и се хвъргаше от кея в морето. А. тичаше по друг, но пак ставаше същото, докато не остана кого да гони. И като същински победител, със силни жестикулации, гологлав и червен, той се повърна във вариетето и зае мястото си под гръм от ликувания и аплодисменти:
- По-добре, по-добре! – викаше той – Вместо аз да ги издавя, сами направиха това. Мóре като жаби!...
- Съвсем не, ефендим! – рече един офицерин – те не са се издавили.
- А?
- Изпокриха се из стълбите на кея… Юнаци хора!...
И се изсмяхме всички. Сетне представлението почна, двама полицейски пристави дойдоха ни да ни черпят, а келнерът, свиреп грък, почна да ни говори на български…
Гатанки, любезни мой!“
Завоев, Петър. Писма от Македония. Пътни бележки, наблюдения и впечатления. София, 1916, с. 99-101.
Снимката: Солун в началото на ХХ век.