Точно!

От тук идва и теорията, че митовете лежат в основата на нацията. Народността, етноса, кръвта е някаква обективна даденост, неизбежност, генетика, природа, произход и физиология ако щем. Националността като самоизява не е задължително произходна от народността, а става конструкт на придобити от обкръжението вери и тълкувания. Те от своя страна се трансформират в нещо също толкова устойчиво, че придобиват същата форма на даденост, та дори и неизбежност като произхода.

Ако така, то връзката с цялата тема е не произхода, а точно комплекса от митове легнали в основата на новата нация, утвърдили се и придобили устойчивост от определен момент нататък, без нещо да им възпрепятства. Напротив, силно подкрепяни и до развивани.
И да, не касае само една определена нация, явно. Друг е въпроса в сблъсъка по сила и качество между отделните нац.митологии.

Допускането, че националния произход съчетан с комплекс нац.митология е вече нация може да е свръх измамно. Пак опираме до индивида и стремеж за само актуализация у него в дадена среда. Изкаран или отхвърлен от средата става нещо друго. В най-добрия случай му остава остатъчен и неустойчив спомен от националността, който също може да е бил функция на по-раншни митове и вери, без връзка с кръвта, гена по произход.

Извода е, информираност за произхода и съпътсващите го, биле те и различни, нац.митове задават истина за националната принадлежност. Зависещо от желанието на самото човече да я узнае и приеме обективно. Накрая пак ще е до личния му избор. Такова е съвремието и натам е развитието.