Считам, че за обяснение трябва да се обръщаме повече към социалните и политически теории по въпроса, също.
19 век е, религията вече не играе същата роля. Властта на монархиите и църквите е в разпад. Имаме нови, повече икономически зависимости и парични отношения. Вървиш с тези, с които Общуваш икономически и съвместно придобивате различен, нов тип власт. Учиш езика им, сродяваше се, църковаш се по него и като него.
Мисълта ми е, че от тогава, та до днес националността е следствие, а не база. Дори, ако бях по-смел щях да направя чисто логичния извод, че по-скоро тогава започва разпада на националитета, като продължител на предходни родово-кланово-религиозно-езиково свързани елементи и приориентирането им към нов вид, по-индивидуалистично общество. Тоест, ти знаеш, че си това, което си преди това, какъв си да има значение. Когато това, какъв си има значение, то вече може да бъде променено и то дори само с личен избор.
Поради същите причини днес син на молла отива и става швед или поне няма нищо против децата му да са шведи.
Надявам се да се изразих правилно. Като славянско, одържавено племе със свой цар, език писмен и църква българите населяват почти цял полуостров. Дори македонците днешни казват - ама то тогава на всички са ни викали българи. И са прави, тогава всички са народ български с един цар, език и църква.
П.п. Майко им йебем буржоазно-фашистичку! Ето защо всеки наш революционер се е увличал по анархизма!
|