не знам доколко е бил изчезнал или се е бил ограничил етнонимът българин в края на 18 век или изобщо през вековете на турското робство, но така както аз си ги представям нещата е, че той никога не е изчезвал напълно, просто като значение се е приравнил на нещо като "нашенец" или просто на човек, който говори български. и не виждам някаква особена разлика за това дали е ставало дума за периферни области или някъде около търново, в една мултиетническа империя като османската е било достатъчно да се разходиш до най-близкия град с функциониращо тържище за да видиш поне няколко различни етноса, дефинирани не само от религията си, но и от езика, обичаите, порядките и други подобни маркери /вкл. и хигиеничните навици/.
основната разлика с по-модерното възприятие за етническа принадлежност е било липсата на разбиране, че т.нар. "нашенци" /или българи/ са първо една много по-голяма група отколкото е стигал хоризонта на обикновения селянин тогава - примерно 50-100 километра, без да могат да си представят, че селото Б, което е за тях края на света, всъщност има свой отделен хоризонт, в който влиза и село В, за което в първото село никога и не са чували. село В пък знае за село Г и т.н. докато се стигне до село Я, което е на няколко стотин км от първото село. и отделно от това, че са нямали почти никаква реална представа за това колко голяма може да е групата на говорещите на същия език, съответно са нямали и идея, че същите тези хора могат да имат някакви общи цели и собсвени групови интереси. и това е било директно свързано с факта, че се е изгубило знанието и спомените да историчността на групата, за това, че повече от стандартните 2-3-4 поколения, които обикновения човек обикновено е познавал тогава е имало и много повече назад и една по-голяма общност със сходни черти е била по-тясно свързана отколкото е в момента.
не случайно Паисий решава да напише история на българите. и не е трудно човек може да си представи вътрешната му мотивация. и тя е нормалната реакция на вкеки човек, който изведнъж осъзнава, че е представител на група, която някакво минало време е имала много по-добър живот и в някаква степен е можела самостоятелно да определя съдбината си отколкото в момента.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|