Смесваш национално със народностно. В османско време българските земи са мултиетнически. Т.е. етноса си е важен групов белег. Къде по-силно, къде по-слабо, но си съществува. Да! Няма никаква институционална поддръжка... до 1870г.
Когато почват да се градят националните идентичности 19 век...и почнеш да си търсиш себеподобните, ако не си под влияние на чужда пропаганда...няма как да не стигнеш до мисълта, че си едно със тези, които говорят на твоя език. Разбира се започва с по-интелигентните и надолу по пирамидата. Като си поставиш народността и в исторически контекст и естествено е.
Власите са власи. А са малко малцинсво, със значителна степен на българизация, гърцизация, албанизация, сърбизация. Но всички ги знаят е са власи и те знаят че са власи.
Езика е много важен белег на една общност, основно средство за комуникация между хората в една група. А балканските християнски народи се различават по между си...главно по езика. Няма как да не го забелязваш това...колкото ограничен и неук селянин да си.