Без да се съгласявам с тезата на Джони, мисля че като цяло всички в Османската империя и бившите и части, са били с неизяснено национално самосъзнание. Разделението е на християни/мюсюлмани. Социалното правоотношение е било променено, спрямо средновековното. Поради тази причина, множество християни губят националното си самосъзнание, поради липса на национална държава и изпадат в държава, която не се интересува от националността ти, тъй като за нея всички християни са рая, още данъкоплатци. Османците заварват Балканите, с неустановени и често променящи се граници, където националността се е определяла от първоначалното етнообразуване и поддържана впоследствие от националната църковна структура. Така всички български етнически територии на Балканите, когато идват османците, се намират под юрисдикцията или на Търновската патриаршия или на Охридската архиескопия, но и в двата случая богослужението е на български. Поетапно след овладяването на Балканите, всички християни преминават под Константинополската патриаршия, Търновската патриаршия е понижена в митрополия, а Охридската архиескопея поетапно се гърцизира, като нейни архиепископи са все гърци. Така българите започват да губят един от най-важните си маркери, богослужението на роден език. Това съвсем не се случва навсякъде, но видно оказва своята ерозираща роля. Така в края на 18в., сериозна част от българите, са загубили спомена за етнонима си и се асоциират като християни, каквото е и правоотношението в което са поставени от властващата османска империя. Това води и до успех на гърцизацията в периферни български етнически земи, както и в градските центрове, където пък твърде вероятно преди това е преминала естествена ислямизация на българското градско население, с цел запазване на социален статус. Джонито както е прав, така и не е прав, че етнонима се запазва в граничните етнически територии, където различните го използват, за съседите си българи. Но там, където има друг силен едноезичен център-Печката патриаршия, българите, поради близост на език и обичаи, естествено преминават в сърби(затова и до ден днешен не можем да установим, къде аджеба е била етническата граница между българи и сърби-отвъд Морава ли, отсам Морава ли, насреде Косово ли и т.н.). Всичко това способства за асоциирането на голяма част от българите с термините християни и нашенци. Факта е и отсъствието на спомен за българския етноним, към преминалите в мюсюлманска вяра, тъй като със смяна на религията, са сменили и социалния си статус и етноним не им е бил нужен. И до ден днешен, необългарените вторично българи мюсюлмани, се самоидентифицират или като мюсюлмани или като нашенци или като новокомпонирания етноним помаци. В 19в., гърцизацията преминава в особено агресивна роля, която целево натоварва мъждукащия етноним българи с отрицателни значения. Така края на 19в., заварва сериозни маси селско население, с отсъствието на спомен за оригиналния средновековен етноним българи, без това да означава че говори различен език или има различни обичаи от който и да е носител на етнонима българин в други части на Балканския полуостров. Всичко това способства за задържане позициите на гъркоманството и покълване на сърбоманството в сериозни части от югозападните етнически български територии, а в западните улеснява сравнително безболезненото преминаване директно към сръбско етническо самосъзнание. Твърде вероятно, нито един от процесите в, в западните и югозападните ни етнически земи, не би се развил ако по време на османското владичество имахме запазена самостоятелна или поне автономна българска църковна организация или пък лесно бихме пресякли разлагащите процеси ако бяхме получили политическа автономия, подобно на гърци и сърби в началото на 19в.
В този дух, не считам че сърби или гърци или власи са имали по-качествено запазване на етнонима си от българите, но ранното възстановяване на държавите им способства за служебно утвърждаване на етнонимите им в националните им държави, както и за изпреварваща експанзия към чужда еттическа територия.

Редактирано от komitaO3 на 26.01.20 17:45.