Тук просто опитвам да разсъждавам от различна гледна точка. Нямам съмнение, че българският етноним е с непрекъснат континюитет(както казват братчедите), но храня съмнения, че не навсякъде е било така, особено в малки селски региони, без особено голям градски или културен център в близост. Там да рече се получава вакуум на народностно име или да го наречем не особено голям интерес към това, какъв си. Джонито ги дефинира като бедни, селски, необразовани маси. Та тези маси, въпреки Възраждането, остават встрани от народностното себеосъзнаване и се интересуват от семейния или общоселския просперитет и спокойствие. Не мисля че много са били такива, но именно на подобни маргинали, впоследствие стъпва чуждата идеология и пропаганда. Още повече, че благодарение на гръцката пропаганда, това население в 19в. лесно усвоява географското обозначение македонец, без това наименование да е плод на семеен, родов или общностен спомен. И впоследствие, комбинацията от слаба образованост и както отбелязваш елементи на конформизъм и користолюбие, водят до днешния резултат, бидейки пък непоклатимите носители на етнонима подложени на насилие или изселване.