Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика, първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Уволнен през 1936 г., след период на тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.

През 1938 г. Вапцаров става член и един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1940 г. събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван е през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.

Световната награда за мир получава посмъртно през 1952.

Племенницата му Майя Вапцарова е известен кинорежисьор и писател.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите