Никола Милев е роден в Мокрени, голямо българско село в костурска каза, в семейството на млекар и хлебар, който работи на гурбет. След като завършва българскато основно училище в Мокрени Никола Милев заминава с баща си за Кайро, където живее няколко години. След завръщането си учи във Фенер, а по-късно по препоръка на Екзархията постъпва в цариградския лицей "Галата сарай", където е съученик със Симеон Радев. След завършването на лицея през 1902 година учителства в Цариград и работи във вестника на Симеон Радев "Вечерна поща". През 1903 година постъпва да учи история в Софийския университет, който завършва през 1909. С препоръки на професор Васил Златарски и стипендия "Марин Дринов" Милев специализира нова история във Виена от 1910 до 1912 година. По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. След Балканските войни става редовен доцент в катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет (1915 - 1922).

През 1918 година Милев е директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията. Противопоставя се активно на установения след Първата световна война земеделския режим и е сред основателите на партията Демократически сговор, като ръководи нейния печатен орган вестник "Слово". След преврата от 9 юни 1923 година Милев е народен представител от управляващия Демократически сговор в 21 ОНС. Работи като съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева.

Никола Милев постъпва в редовете на ВМОРО още като младеж през 1898 година и цял живот работи активно за македонското освободително дело. След възстановяването на организацията през 1919 година е близък сътрудник на Тодор Александров.

Професор Никола Милев е убит от комунисти в центъра на София на 13 февруари 1925.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите