1868, Скопие – 1951, София. Един от лидерите на Демократическата партия. Участник в македоно-одринското освободително движение, през 1902г. заедно с Хр. Станишев е председател на ВМОК. По време на Илинденското въстание е редактор на в. “Автономия” – задграничния орган на ВМОРО. От 1904 до 1908г. е на работа в Министерство на външните работи – секретар на българския дипломатически агент във Виена (1904/5) и Рим (1907/8), началник на ІІ политически отдел в министерството (1905/6). След Младотурската революция (1908) е сред инициаторите за създаването на Съюза на българските конституционни клубове (една от двете легални организации на ВМОРО в Македония), чийто председател е два пъти – избран на първия и втория конгрес през 1908 и 1910г. От 1910 до 1912 е дипломат в Петербург, през 1924г. е генерален консул в Албания, а през 1933 е редактор на “Ла Бюлгари” - списание излизащо на френски език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите