Климент Евтимов Бояджиев е български офицер и политик.

Произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се на времето в Охрид от Преспа. През 1883 година завършва Военната академия в София, а през 1895 г. Академията на Генералния щаб в Италия. В 1883 година е зачислен в армията като подпоручик. През Сръбско-българската война (1885 г.) е адютант в щаба на Западния корпус. От 1886 година е поручик, от 1888 - капитан, от 1894 - майор, от 1899 - полковник, а от 1910 - генерал-майор. През Балканските войни (1912-1913) Климент Бояджиев командва 4-та преславска дивизия, която в сражението при Бунар хисар – Люлебургас пробива турския център. Министър на войната (1913 - 1914), началник на Генералния щаб на армията от 15 април 1915 г. до 7 септември 1915 г. Реформира войската и повдига духа й след Междусъюзническата война.

През Първата световна война генерал Бояджиев командва Първа армия, която през октомври-ноември 1915 г. атакува сръбската войска по линията от устието на Тимок до Трън. След яростни боеве Първа армия завладява цяла Източна Сърбия и на 23 октомври 1915 г. частите на 8-ма българска дивизия влизат в главния град на областта Ниш, превземат Зайчар и Пирот, а по-късно Битоля и Охрид. През август 1916 г. ръководи българското настъпление срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха му си подава оставка. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.

Климент Бояджиев изработва първата релефна карта на България през 1927 г. Има два ордена "За храброст". Синът му, поручик Н. Бояджиев, загива на 1 февруари 1915 г. в софийското градско казино при атентата срещу цар Фердинанд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите