|
Тема |
Теодосий Синаитски [re: Lord Nelson] |
|
Автор |
Lord Nelson (Admiral) |
|
Публикувано | 23.07.06 15:47 |
|
|
Теодосий Синаитски (неизв., Дойран - 1843, Дойран) е български книжовник и печатар, открил първата българска печатница в Солун през 1838 година.
Теодосий Синаитски е роден със светското име Теохар във втората половина на 18 век в големия български град Дойран. Учи в гръцко училище в Цариград, след което се връща в родния си град и е ръкоположен за свещеник. След смъртта на съпругата му започва поклонническо пътуване, става хаджия и през 1828 година се замонашва в Синайския манастир и приема името Теодосий. През 1831 година е свещеник в Солунската църква "Свети Мина", след което като таксидиот на Синайския манастир обикаля българските земи и събира помощи за манастира. При пътуванията си се запознава с видните възрожданци Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов Джинот.
През 1838 година Теодосий Санаитски отваря българска печатница в Солун, като използва ръчната печатарска преса от печатницата на Даскал Камче във Ваташа, а буквите са изработени от руски емигрант букволеяр. В печатницата са отпечатани "Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия" в 1838 и "Служение еврейско и все злотворение нихно" - антисемитски памфлет, написан от монаха Неофит и преведен "во простий и краткий язик болгарский" от Натанаил Зографски. На следващата 1839 година Теодосий Синаитски печата "Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской...".
В същата 1839 година печатницата на хаджи Теодосий изгаря и е възстановена с паричната помощ на Кирил Пейчинович и на следващата 1840 година в нея е отпечатана книгата му "Книга глаголемая утешение грешним". В предговора към "Утешение грешним" Теодосий Синаитски казва, че тя е написана от Пейчинович на "прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител" и прави възхвала на българския език като го сравнява с ключ от желязо и челик, който сигурно отваря народното сърце, за да възприеме тя светлината на истината.
В 1841 година Теодосий Синаитски печата "Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалитской". Книгата представлява триезичен речник - български, гръцки и турски (= караманлийски) и е предназначена не за религиозни, а за търговски нужди. Нов пожар в края на 1842 или началото на 1843 година окончателно унищожава печатницата, а остатъците от нея според Арсени Костенцев са отнесени във Ваташа.
След унищожаването на печатницата Теодосий се връща в родния си Дойран и става воденичар във воденицата на синовете си, където умира затиснат от срутен покрив.
|
| |
|
|
|