ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:38 24.08.19 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Апостол войвода [re: Lord Nelson]
Автор Lord Nelson (Admiral)
Публикувано23.07.06 16:38  



Апостол войвода е роден в голямото Гевгелийско село Боймица, дало името си на целия район между Паяк планина, Вардар и Ениджевардарското езеро - Боймия. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк планина, а по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Антон Терзиев загиват като четници на ВМОРО.

Апостол Терзиев първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун - Скопие, но през 1892 г. излиза хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро. По същото време в Боймията се появява и друга хайдушка чета на Иванчо Карасулията.

През 1897 година Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода и Иванчо Карасулията и в същия ден свещеник Стамат Танчев покръщава двамата хайдути и те влизат в редовете на ВМОРО. Апостол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода на ВМОРО. Цели 14 години този неграмотен българин е истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце.

Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име - Ениджевардарско слънце - слънце, което прорезва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърдцето му със сладка надежда, пише Христо Силянов.[1]

Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и дори приемат върховенството на Екзархията. Към 1903 година гъркомани остават единствено в Гумендже и селата Крива и Петрово.

Апостол войвода създава в Ениджевардарското езеро мрежа от наколни колиби, които служат като убежище на четата му. До Илинденското въстание Апостол войвода води многобройни кръвопролитни сражения (включително и някои "морски" в Ениджевардаското езеро) с турски чети и потери - при селата Грубевци, Бераковица, Либаново, Тушилово, Горгопик, Боймица и Крива. На Разпети петък 1902 година в село Крива четата на Апостол Петков е предадена от гъркоманите в селото и в сражението с турските войски загиват брата на войводата Тано, секретарят на четата Атанас Тодев и четниците Димитър Чавдаров, Ичо Пройчаков и Мицо Метракулията.

Апостол войвода участва в Илинденското въстание през 1903 г., като разделя четниците си на няколко чети, които дават няколко сражения на турската войска. На 9 септември 1903 Апостол войвода с 63-ма четници разбива турска войскова част при село Рамна, като дава само един убит. През октомври съединените чети на Апостол и Карасулията 130 души се сражават с 1 200 души аскер.

След въстанието Апостол заминава за свободна България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като сега вече освен срещу бейовете и експлоататорите и предателите и шпионите воюва и на нов фронт срещу гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро. Апостол се опитва да повдигне падналия след въстанието дух на българското население и да усмири надигналите глава гъркомани и гърци. По пътищата в Ениджевардарско започват да се пявяват бесилки, на които войводата наказва предателите.

На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село Смол от турска войска и башибозук. След 5 часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с един негов четник. Турското правителство награждава всички участници в сражението с медали, повишения и пари. Но Апостол войвода бързо възстановява четата си и още през същата пролет дава голямо "морско" сражение на турската войска и на гръцките андарти в Ениджевардарското езеро. През лятото на 1906 година Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан Костас Акритас (поручика, а по-късно генерал от гръцката армия Константинос Мазаракис) и опожарява гръцкото село Ниси. Същата година организационните чети под ръководството на Апостол войвода дават многобройни сражения на андартите под командата на капитаните Акритас, Аграс (поручик Телос Агапинос), Никифорос (бъдещият адмирал Йоанис Деместихас) и други. В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село Владово (днес Аграс). След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода с подкупи турската власт се опитва да накара войводата да се откаже от революционното дело, а гръцкият консул в Солун Ламброс Коромилас се опитва да го привлече на гръцка страна.

Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава дори и от неговите гръцки противници. През 20-те години гръцката писателка Пинелопи Делта пише двутомния роман "В тайните на блатото", който описва "героизма" на гръцките андарти в борбата срещу общия им с турците враг - българина, и който според Христо Силянов е "нещо като евангелие на българоненавистничеството".

През 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си "Изповедта на един македонски четник".

Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи.

Славата на Апостол войвода стига и до Цариград, където се носят най-различни невероятни слухова за страшния рушител на Османската държава. В очите на султан Абдул Хамид II Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично свой роднина да преговаря с войводата, който му предлага 20 000 лири, за да се откаже от борбата.

През 1907 година натискът на гръцките андарти и турската войска в Ениждевардарското езеро става неудържим и Апостол войвода е принуден да го напусне.След Младотурската революция от 1908 г. Апостол войвода отказва да се легализира и едва след тридневно уговаряне от страна на ръководителя на Солунския революционен окръг Иван Тенчев и Кемал Паша (бъдещият Ататюрк) войводата оставя оръжието. Но скоро Хуриетът се изпарява и Апостол войвода, разочарован от политиката на младотурците и от страх да не бъде предателски убит, забягва в България. През 1910 година подновява нелегалната си революционна дейност и влиза отново с чета в Македония.

На 2 август 1911 година Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката загива край село Крушари, Ениджевардарско. Съществуват две верси за смъртта му - според едната войводите са предадени от българин и загиват в сражение с турската жандармерия, а според другата предателят ги отравя.
Апостол войвода е главен герой в трисерийния български филм Мера според мера - последната роля на големия български актьор Григор Вачков.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Известни македонски българи Lord Nelson   22.07.06 21:15
. * Никола Генадиев Lord Nelson   22.07.06 21:16
. * Коста Паница Lord Nelson   22.07.06 21:17
. * Re: Коста Паница Щъpkoт   23.07.06 17:35
. * Георги Димитров Lord Nelson   22.07.06 21:18
. * Гоце Делчев Lord Nelson   22.07.06 21:19
. * проф.Любомир Милетич Lord Nelson   22.07.06 21:33
. * Димитър Благоев Lord Nelson   23.07.06 15:21
. * Паисий Хилендарски Lord Nelson   23.07.06 15:24
. * св. Климент Охридски Lord Nelson   23.07.06 15:32
. * Сребрен Попетров Lord Nelson   23.07.06 15:41
. * Кузман Шапкарев Lord Nelson   23.07.06 15:43
. * Теодосий Синаитски Lord Nelson   23.07.06 15:47
. * Георги Зайков Lord Nelson   23.07.06 16:00
. * Гьорче Петров Lord Nelson   23.07.06 16:02
. * Re: Известни македонски българи Lord Nelson   23.07.06 16:08
. * Никола Милев Lord Nelson   23.07.06 16:13
. * Георги Мучитанов Lord Nelson   23.07.06 16:16
. * Пандо Киселинчев Lord Nelson   23.07.06 16:24
. * Методи Кецкаров Lord Nelson   23.07.06 16:25
. * Иванчо Карасулията Lord Nelson   23.07.06 16:27
. * Христофор Жефарович Lord Nelson   23.07.06 16:28
. * Димитър Миладинов Lord Nelson   23.07.06 16:30
. * Даскал Камче Lord Nelson   23.07.06 16:32
. * Георги Пирински Lord Nelson   23.07.06 16:33
. * Апостол войвода Lord Nelson   23.07.06 16:38
. * Re: Апостол войвода balgarin   23.07.06 18:06
. * Атанас Далчев Lord Nelson   23.07.06 16:39
. * Никола Вапцаров Lord Nelson   23.07.06 16:40
. * Христо Смирненски Lord Nelson   23.07.06 16:41
. * Константин Миладинов Lord Nelson   23.07.06 16:42
. * Александър Протогеров Edward   30.07.06 15:02
. * Климент Бояджиев Edward   30.07.06 15:02
. * Димитър Талев Edward   30.07.06 15:11
. * Пере Тошев Edward   30.07.06 15:11
. * Атанас Лозанчев Edward   30.07.06 15:14
. * Симеон Радев Edward   30.07.06 15:16
. * Васил Диамандиев Edward   30.07.06 15:37
. * Христо Матов Edward   30.07.06 15:38
. * Тома Карайовов Edward   30.07.06 15:38
. * Трайко Китанчев Edward   30.07.06 15:39
. * Йосиф Ковачев Edward   30.07.06 15:39
. * Натанаил Охридски и Пловдивски Edward   30.07.06 15:40
. * Димитър Ризов Edward   30.07.06 15:40
. * Ильо Марков Edward   30.07.06 15:43
. * Генерал Константин Жостов Oxлюв   31.07.06 19:32
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.