Жефарович произхожда от свещенически род и самият става монах. Странстващ калугер, доста начетен и просветен, Жефарович рисува и търгува с книги, икони и църковна утвар. Известно време прекарва в Охридския манастир "Свети Наум". Името му за първи път се споменава в Белград в 1734 г., където бил известен като добър зограф. Първото запазено негово произведение са стенописите в храмовете на манастирите Боджани (ср. Бођани) във Войводина (1737) и Шиклош (1739). След 1740 г. започва да се занимава изключително с гравюра на мед и илюстриране на книги.

Жефарович ходи на поклонение до Йерусалим през Солун и Яфа. Установява се в Богоявленския манастир в Москва, където и умира. Христофор Жефарович е автор на две произведения с църковно съдържание: "Поучение святителское к новопоставленному йерею" (1742) и "Описание светаго божия града Йерусалима" (1748). С името му се свързват още и два учебника - буквар и граматика, како и многобройни гравюри на мед на известни личности от Войводина.

Най-голямо значение за южнославянското възраждане е неговата "Стематография", издадена във Виена през 1741 г. При съставянето й Жефарович използва "Стематографията" Павел Ритер-Витезович(1701), който пък използва "Царството на славяните" на Мавро Орбини (1601). "Стематографията" е илюстрирана от Жефарович с гравюри на мед и с графики. Съдържа 20 изображения на български и сръбски владетели и светци, както и 56 герба на славянски и други балкански страни, с обяснителни четиристишия под тях - пръв пример за модерна светска българска и сръбска поезия. Стематографията оказва изключително силно влияние върху българското (Паисий Хилендарски) и сръбското възраждане. Под влияние на "Стематография" е цялата българска хералдика през 19 век. След 1878 г. за кратко в княжеската администрация е използван като държавен символ гербът от "Стематография", но поставен в хермелинова мантия с княжеска корона над нея. Този герб задълго остава върху държавния печат и на печатите на държавните учреждения, даже и след приемането на официалния герб (също повлиян от този от "Стематография") от Народното събрание. Гербът на Източна Румелия също е разработен по подобие на герба на Константинопол (наречен "герб на Ромения") от "Стематография".

Христофор Жефарович работи за духовното възраждане и на българския и на сръбския народ, защото ги е смятал за един и същ южнославянски или илирийски народ. Жефарович нарича себе си "ревнитель отечества болгарскаго", но говори и за "отечество сербско наше" и се подписва "иллирïко рассïанскïи общïй зографъ". В завещанието си изрично отбелязва, че сродниците му са "булгарской нации... въ православной архiепископiи Салонской въ город Догрiан братъ родной свящтеникъ и протчiя сродники".

Националната приндлежност на Жефарович дълги години,а и до днес е обект на спор между българската и сръбската историография.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите