Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим, преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в Рим през 869 той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Епископ Вихинг не признава Горазд като архиепископ и Климент, след като прекарва известно време в затвора, е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал «от три липови дървета» Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Началникът (старобълг. «боритаркан») на крепостта (днес «Калемегдан» в Белград) ги приема радушно и отпраща при цар Борис I. Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език.

Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания.) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет. За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на учител в Кутмичевица в същата година. Когато след 7 години Наум умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент». Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос певежда на новогръцки «Пространното житие», написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България, Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите