Хъ,хъ!Духа на Толкин!Точно за това ме предупредича че ще кажете,като пуснах постинга си

Сега сериозно -- не го забравям.

Преди много време ти казвах, и сега продължавам да държа на това си мнение, че ако беше така- ако Гандалф и Арагорн провеждаха политика и т.н., разумното нещо щеше да бъде Арагорн да си седи тихо и кротко в Ломидол и да чака да свърши всичко, за да се възкачи на престола триумфално.
Той, напротив, години наред се излага на всякакви опасности- участва в битки, помага на гондорци, помага на роханци, скита из пущинаците, пази хобитите... рискува живота си, за да опази всичко хубаво, което би могъл да опази.... Е това не ми се връзва някак си с чистата политика (освен всички други неща, които предъвкахме вече).
Ъ-ъ,значи -- тук ма-алко бъркаш.Ако се позапознаеш с биографията на Сталин,примерно,ще откриеш,че човекът с години се е излагал на опасности,скита из пущинаците,рискува живота си...И т.н...И всичко това си се връзв със чистата политика и то много добре.И подобни примери има и други...
Това,че някой си рискува кожата,въобще не значи че го прави изключително и само безкористно.


Това е една много чиста книга. Книга за красотата,силата, достойнството, благороството,волята, чистотата, несломимостта на човешкия дух. В такава история няма място за нещо толкова мътно като политика.
Е-ех!Завиждам ти за чистия и невинен поглед върху нещата.Не се шегувам!
Обаче мътните неще,за съжаление си ги има...Работата е там,че това,за което ти говориш ...достойнството, благороството,волята, чистотата, несломимостта на човешкия дух... Това са намеренията на автора.Но и той е човек,както всички и тои си има слабости и предразсъдъци и всичко това е намерило отражение в книгите му...Но няма да ти казвам къде,че вече ме обвиниха в светотатство...

Значи.Я да карам по ред.
Първо.Традиците за наследяване в Нуменор съвсем не са били неизменни.Примерно,шестият крал прокарва закон,според който най-голямото дете наследява престола...Щото човекът няма синове,а така дъщеря му Анкалиме може да стане кралица...Но освен това,в текста(Недовършени предания) се казва че използвл този закон като оръжие в борбата му за надмощие,която води със собствената си съпруга...Тоест,за решаване на семейни проблеми...Тоест -- и в Нуменор традицията се спазва по целесъобразност.Когато ни е изгодно -- спазваме традицията.Когато не -- приемаме нов закон.

Относно Гондор и Арнор...Практически през цялата си история,като изключим периода на управлението на Елендил,Гондор и арнор са си съвсем отделни кралства.И то си е съвсем разбираемо при тази огромна територия -- разстоянието от Форност до Минас Тирит,по Големия път, е около 1000 мили.1600 километра.Управляването на това нещо от един център е невъзможно.Така че,титлата върховен крал е по-скоро почетна,отколкото реална...А Исилдур на практика така и не успява да поеме длъжността и отговорностите на върховен крал,щото колегите-орки му объркали работите...

И това,че Исилдур не е успял,не е имал време да "използва" Пръстена,не означава че нямаше да го използва.Както казах -- орките му спестяват тая участ.Иначе той щеше да е десетия назгул."Пазенето" на Пръстена не минава безследно за никого.Дори за напълно лишените от амбиции хобити...Хъ,хъ.Точно тук ТИ не си схванала духа на Толкин...

Впрочем -- отклоних се.Както казах кралствата са две.В началото.А после стават четири!!! И въобще -- кой каза на Бъдъмба,че Гондор и Арнор имали обща граница?Да си признае.Щото обща граница може и да са имали -- по времето на Елендил.Ама след това -- сори!Няма обща граница.Има три кралства на мястото на Арнор,с южна граница Гватло/Сивталаз
По времето,когато Последния крал -- Арведуи предявява претенции към Гондорския трон,той всъщност управлява само Артедаин -- третото от кралствата съставлявали някога Арнор.И дори него не може да удържи.В тази ситуация,аспирациите му към Гондор са най-малкото озадачавщи...

Отбележи,че от изчезването на последния Гондорски крал отминават доста години.Прз цялото това време,не само Араторн,но и никой от предците му -- всички до един -- исилдурови потомци,никой не се пробва да се Завърне.

Какво очакваш- имало две кралства- Арнор и Гондор, те били обединени в едно, имали си един крал- мъдър, велик и т.н., който ги ръководел вещо... И един ден се появил Арагорн.... Няма смисъл, нали?Каква история ще бъде това?
Как Арагорн ще бъде "над сянката-лъч засиял", ако всичко си е наред?!
Ми много просто...Е,това май е камък в градинта на Рох,ама...Ако Толкин не беше изкарвал Денетор,и синовете му,и Наместниците въобще,всички до един мъдри и и благоридни,нещата можеха да се наредят много по-лесно -- и тука нямаше да оспораваме претенциите на Арагорн.Просто човекът щеше да дойде да свали тиранина и да оправи това,което не си е наред.А сега кво се получава? -- налага се Толкин да убие и Боромир и Денетор за нищо,за да може да се освободи трон за Арагорн

Има нещо, което отказвам категорично да разбера. И то е как не виждате, че при Толкин едно от важните неща е това, че хората усещат нещата без осемдневна конференция и обсъждане това ли е кралят, има ли право да седне на трона и отдъке-накъде ще го приемем за наш управник; да застане Арагорн, да докаже качествата си, да го изпитат в различни умения и тогава да пуснат гондорци за ден за размисъл става ли за крал или не
Ний това го разбираме.И точно това е за нас съмнителното...Че тоя номер с любова от пръв поглед,когато тава въпрос за съдбините на кралството...Е-е,ми не стават така тия неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите