Бъдъмбич, не знам дали моите думи за теб означават, че признавам, че претенциите на Арагорн са спорни, ама не точно това имах предвид.
Самият факт, че се намират хора като теб (въпреки че в момента си на принципа и "сам воинът е воин", едва ли си единствената, според която претенциите на Арагорн са "изсмукани от пръстите":), означава, че има нещо, за което да се зачекне човек и да го оспори.
Същността за мен обаче е, че Арагорн е кралят не само по право. А И заради самият него без оглед на родословието. Клиър?

Преди много време ти казвах, и сега продължавам да държа на това си мнение, че ако беше така- ако Гандалф и Арагорн провеждаха политика и т.н., разумното нещо щеше да бъде Арагорн да си седи тихо и кротко в Ломидол и да чака да свърши всичко, за да се възкачи на престола триумфално.
Той, напротив, години наред се излага на всякакви опасности- участва в битки, помага на гондорци, помага на роханци, скита из пущинаците, пази хобитите... рискува живота си, за да опази всичко хубаво, което би могъл да опази.... Е това не ми се връзва някак си с чистата политика (освен всички други неща, които предъвкахме вече).


И още нещо(тя Рох го вече натърти няколко пъти, ама и аз ще го подъвча:).
Нещо много съществено, което се отнася особено за Орк, който се включи тия дни. :)
Забравяте духа на Толкин
Това е една много чиста книга. Книга за красотата,силата, достойнството, благороството,волята, чистотата, несломимостта на човешкия дух. В такава история няма място за нещо толкова мътно като политика.
Не бих могла и за миг да си помисля, че намеренията на Арагорн са други, освен чисти, че той предявява гола претенция, ей така- от властолюбие...
Някъде там има гондорци. Те помнят своята история. Те помнят отминалото величие. И мечтаят за него. Сто процента се подписвам под думите на Мардил, че за Толкин именно старото и миналото носят красота и ценност- вижда се навсякъде в книгата. От тая гледна точка, за мен е логично хората да искат да запазят традициите си, макар и да са далеч в миналото...

Към Орк- Араторн умира много млад. Дори и да има възможността да направи нещо по въпроса за обединението, смъртта му спира това.
И все пак не забравяй, че това е история, приказка, ако щете.
Какво очакваш- имало две кралства- Арнор и Гондор, те били обединени в едно, имали си един крал- мъдър, велик и т.н., който ги ръководел вещо... И един ден се появил Арагорн.... Няма смисъл, нали?Каква история ще бъде това?
Как Арагорн ще бъде "над сянката-лъч засиял", ако всичко си е наред?!
Това- да се пита защо някой преди него не се е потил да обедини Арнор и Гондор за мен е същото като въпросът преди време на някой в клуба "Защо орлите не са занесли пръстена до Съдбовната планина?" Е къде ще има история в такъв случай, ДДП?!?!

За Исилдур и неизползването на пръстена- не си ме разбрал. Нямах предвди, че не го е слагал на ръката си. Не това разбирам под "използване". Имах предвид, че не го е използвал, за да стане единственият властелин, за да го овладее, за да подчини всички на себе си. Той прави същото, което прави и Билбо- пази го.

Хайде сега някой да ми каже -- от къде пък гондорците го знаят що за птица е Арагорн? Има нещо, което отказвам категорично да разбера. И то е как не виждате, че при Толкин едно от важните неща е това, че хората усещат нещата без осемдневна конференция и обсъждане това ли е кралят, има ли право да седне на трона и отдъке-накъде ще го приемем за наш управник; да застане Арагорн, да докаже качествата си, да го изпитат в различни умения и тогава да пуснат гондорци за ден за размисъл става ли за крал или не.
Ами, ДДП, както казва често Рох!
Я си спомни какво казва Еомер накрая на Арагорн- "обикнах те от мига, в който изникна пред мен от зелената трева" (цитирам по памет, ни мъ яжте ако не е точно:). Ей това е ключа от бараката за мен. На хората в света на Толкин им е достатъчен миг, поглед за да разберат това или онова, за да вземат решение. Имрахил приема на секундата Арагорн за своя крал. То признава претенциите му без капка съмнение.
Ако има някой съмнение, по време на войната Арагорн доказва, че е голям пълководец.
Ако продължава да има съмнение, Арагорн доказва правото си като лекува хората.
Ръцете на краля са ръце на целител и по туй ще се познае истинския крал. Виждате ли колко е просто? Хич никой няма да седне да се рови из родословия, претенции и т.н. На хората едно толкова просто доказателство им стига... Ама на вас явно не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите