След този постинг първо това ми дойде на клавиатурата...
Мда,ти хитро изчака да ми мине първоначалния ентусиазъм и тогава нанесе тежкия си удар
Това за елфическите родословия си е тъй (допускаш грешки при имената,но няма да го правим на въпрос),но аз имах предвид друго - всеки от тези братя,братовчеди,племенници и т.н си основава по едно лично свое кралство и повече никой не му се бърка в него.А колкото до Финголфин - след смъртта на Феанор Върховен крал трябва да стане Маедрос.Елфите обаче са свободомислещи и умишлено пренебрегват Феаноровите синове,защото те вече са компрометирани.Това е тъкмо случай на промяна на закона по всеобщо желаниеВърховен Крал става Финголфин,но не мисля,че онези червенокосите много са се съобразявали с него...В Силмарилион има много повече демокрация,отколкото се вижда на пръв поглед - спомни си само какво става,когато Берен пристига при Финрод Фелагунд.Феаноровите синове открито подстрекават към неподчинение и никой не им казва копче.След краля тръгват само десетима доброволци...Очевидно същото е можело да стане където и да е другаде - обикновените елфи,особено в началото,сами са избирали на кого да служат.Затова Маедрос си основава собствено кралство,а Келегорм и Куруфин управляват заедно.
Абе накратко - никъде няма твърди правила,както и трябва да си бъде сред свободни същества.
Идеята за Върховен крал на Дунеданците,както на мен ми се привижда,е приложена при Елендил - Исилдур - Анарион,както и при Исилдур - Валандил - Менелдил,но след смъртта на Исилдур,когато остават само двама принцове, единия да е Върховен крал на другия звучи малко тъпо.Тъй че сори,но вода от моя кладенец не можеш да вадишПовече тази титла не се споменава никъде и явно си е отмряла.
Втората епоха по твое предложение я прескачаме и отиваме директно на Фириел.За мен самия факт,че мъжа и се позовава на брака им,говори,че не е бил сигурен в другите си позиции.Между другото някой от специалистите - Шеф,Страйдър,Мордред - би ли ми казал дали Гондор и Арнор имат обща граница?Защото ако нямат,претенцията на Арведуи съвсем издиша (под обща граница разбирам да не ги дели някой труднопроходим пущинак с орки)За да владееш нещо,трябва да си в състояние лесно да го обхождаш при нужда.Ако не са имали обща граница,на потомъка Исилдуров нямаше да му остане нищо друго,освен да назначи в Гондор свой заместник... и работата щеше да стигне до същия завършек.Тука признавам,че карам само на косвени доказателства, но оставам с впечатлението,че наистина нямат.

Кой стои в основата? Наместника. Ето кой!
Нямам приложенията за да ти дам точния текст (ако знаеш къде пиша сега :))) тюх!), но това не е важно.

Та, дали може наместника да промени правилата?

От известно време се опитвам да кажа,че няма значение кой стои в основата - това решение НЕ СЕ ВЗЕМА от един човек!!!Наместника НЕ Е прилагал сила,за да го постигне!Изборът е бил доброволен и взет от мъдри хора!За разлика от теб не вярвам Гондорските управници да са били чак толкова жадни за власт и корумпирани.Говорим си за Дунеданци,все пак!
Тука ще направя леко отклонение.Противниците на Турин Турамбар сочат като един от големите му грехове унищожаването на Нарготрод и по-специално отказа му да разруши моста след съвета на Улмо.Само че Турин случайно да е крал на Нарготронд?Не е.Той е чужденец.Кралят във всеки един момент е можел да заповяда да махнат моста и би трябвало да го послушат.Обаче и това не.Защо така?Защото Турин е имал силна подкрепа и според мен,не само от краля,но и от съветниците,та дори от обикновените поданици.И го е постигнал без каквито и да е права и закони.Това е то свободата на избора - и за него,и за нарготрондци.Така че за мен унищожаването на Нарготронд си е едно общо дело,каквото е и решението на Гондорци за Арведуи.
Сега несъмнено ще изтъкнеш,че по същия начин избират Арагорн за Крал.Да.Точно тъй си е.Обаче са манипулирани

Денетор е знаел, че Кралят ще се завърне. Знаел е и още как!Тъкмо той по-добре от другите,защото е разпознал какъв е съветника на баща му навремето...
Какво точно казва Фарамир за трагично загиналия си брат,не е никъкъв аргумент.Какво казва Фродо пък,съвсем.Той май доста си подбираше приказките тогава...
Е, Исилдур не избира. Той просто получава ПръстенаПолучава?Подарък за рождения ден?А може би точно тогава,след голямата победа,е бил моментът някой Орел да метне пръстена в планината?

Саурон знае, че ако наследника на Исилдур събере себе си и решителността си, то той ще седне на престола на Гондор, но ще владее и Арнор.
Ще обедини, ще сбере Хората.

Честно казано,на мястото на Саурон аз точно на това бих се надявала.Всичките ми врагове,обединени и подчинени от един - идеално!Ще им разкажа играта накуп!За личност,която покварява цял Нуменор начело с кралете му,би трябвало да е лесно да поквари един!И тогава всите Дунеданци щяха да му паднат заедно!
Фея,аз не мисля,че Саурон се страхува.По-скоро се надява.Исилдур се е поддал - ще се поддаде и Арагорн.И пръстена ще си има още един дух.Арагорн поглежда в Палантира и устоява.Първия път може.Но постоянно?Ако Арагорн по-рано беше заел мястото си в Гондор,щеше да се окаже в положението на Денетор...
Лекуването викам да го оставим намира... аз предупредих,че това е субективно
А защо никой друг не докара странична помощ?
Нарочно,май прешъс!Арагорн е елфическо протеже в пълния смисъл на думата. И Елронд,и Галадриел можеха да се намесят,но щяха да му развалят триумфа...
И трябва ли кралят да е баш-майстора на бойното поле?
Еееее! Недей така! Той е и МОГЪЩ ВОИН!
Последно как да бъде?

Уф,честно казано така се уморих от тоя спор,че няма да чета какво написах и направо го пускам.Всичко,което се опитах да кажа е,че с доказателства или не,Арагорн никога няма да ми стане симпатичен заради чисто личната ми и субективна омраза към месианството.Както казва Пратчет: "Лесно е да извадиш меч от камък.Трудното е да го забиеш в него"

И двете с Фея получавате шестици по риторика