съжалявам, че чак сега виждам въпроса, но ще се опитам да помогна с каквото мога. за глагола appello, -are със значение "викам" се смята, че е интензивен (тоест производно с усилен смисъл) към глагола ap-pello, -ere "придвижвам, прибутвам" от ad- "към, при" и pello "бутам, тласкам". тази етимология е единствената, за която знам, макар да не ме задоволява напълно.

възможно е дори и в един толкова късен текст app- да се яви с възстановена първоначална представка ad-p-. открай време в римската литература е съществувала архаизираща тенденция, тръгнала още от уважавания историк Салустий, в която покрай всички други старинни черти се възстановяват и представките в изначалния им вид. остатъци от тази линия се срещат в средновековния и особено в ренесансовия и по-късния латински точно в неща като ad-p- вместо app-, conlocavit вм. collocavit и други такива. все пак Салустий, Фронтон и другите архаизатори продължават да бъдат ценени като литературни образци и в по-ново време и ако не друго поне в едно такова дребно нещо като представките си личи влиянието им и в езика. виждал съм и друг път такива неща в късни текстове, не е чак такава рядкост.

друг е въпросът, че в един интензивен глагол от този тип, тоест производен от някой с представка, обиковено възстановяването на изначалната представка няма място. но не е невъзможно да става въпрос за т.нар. хиперкоректност, тоест писачът като е тръгнал да възстановява представките наред го е направил поради незнание или объркване дори и там, където не му е мястото. примерът на Газибара с "остта" беше сполучлив в това отношение.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man