“Та ние не приемаме ли всеки така или иначе.”

Тази фраза изразява един факт. "Така или иначе" илюстрира обстоятелството, че въпреки изискванията на закона, който се е добрал до щатите (законно или не), в крайна сметка е останал и е узаконил оставането си.

“Те даже и не правят опити да се легализират, защото нямат законно основания и много добре го знаят.”

Така е. И все пак живеят тук, а не в Мексико, нали (11 000 000)? Това не е ли "приети така или иначе"? И както са незаконни, така ползват училищната система за децата си, публичното здравно осигуряване, както и останалата инфраструктура (без да плащат данъци, защото не са регистрирани никъде). Публичният им протест е в резултат на мерките за оправяне на положението, разглеждани в конгреса. Тъй като законните данъкоплатци (и избиратели) започнаха да негодуват срещу това парите им да отиват за покриване на нуждите и на нелегалните и неплащащи нищо. И понеже някои консервативни политици изказаха мнения за депортиране (практически неосъществима работа в едно гражданско общество), това изкара нелегалните на улицата на протести. Не искат да си ходят от тази гадна Америка, дявол да го вземе.

Що се отнася до отношението ми към жените, не съм разбран добре. "Простено ти е. Момиче си". означаваше само, че с тебе се въздържам да ползвам приоми и изрази, които не бих спестил на мъже (но и това е до определена степен, де. Ако са много груби с мене, към някои жени ставам gender blind.)

Аз пък, с колкото приятели от България говоря, все са Американските бази. Изглежда дружим с различни среди.

Времето на социализма ме е научило, че срещу това зло всякакви средства трябва да се имат предвид.

Вица го разбирам много добре. Трябва да се благодари на Мао. Единствената му цел да потиска и ограничава сънародниците и е добруването на Америка. Само левичари могат да се смеят на такива вицове.

За това което искаш да кажеш, не се употребява wordless, а speachless. Макар и словоизлиянията ти да показват доста охота да се говори срещу Америка. Когато се разбере, че Америка спасява задника на целия този свят, в който има добро отношение към жените, както и музика, тогава може би наистина ще си попрочела нещо между редовете. Разбира се, Америка го праи заради собствените си интереси, но то и Русия не ни осводи от турско по някакви различни съображения. И ако това е достатъчно да ти илюстрира, че интересите движат света може би ще приемеш, че всеки си ги защитава както и с каквото може. И много, много би трябвало да се замислим, преди да осъждаме международния морал на Америка, како биха направили противниците и ако разполагаха с нейната мощ и потенциал. Какво би направил чичко Хитлер например? Какво би направил Осама? Какво би направила кремълската плеяда юнаци от времето на СССР, за които победата на социалистическата революция в света беше доктрина, която трябваше да бъде добедена то успешен край с ВСИЧКИ средства, ако не беше лошата Америка настеща, с малко по-големи мускули. Ако това беше станало, щеше да четеш между редовете и до ден днешен, на всеки компютър, от който дращиш сега срещу Америка щеше да има зачислен милиционер, а носенето на джинси и дълги коси щеше да те праща в ареста. Защото аз не зная ТИ какво си чела при социализма, но аз много добре му помня както редовете, така и междуредията. Живях ги, пих ги, ядох ги и преболедувах с години. Той, социализмът, ме запрати в Америка, а не любовта ми към американците. И тъй като, за разлика от тебе, познавам отвътре и двата свята, мисля че съм състояните да направя малко по-образована преценка на нещата, ти не мислиш ли?

Има три реални алтернативи в днешния свят: 1. Америка (разбирай и Европа и всички страни с кранче на тоалетната, разликите са само повърхностни, а без Америка, засега Европа е окрачена ханъма); 2. фереджето; 3. Реставриране на някаква форма на комунизма (последните мераци, засега са в латентно състояние, но си имат облизващи се поклонници).

"Приемаме ги, но не ги приемаме. /е, законът не позволява де, иначе ние ги приемаме - всички/ Нали за това е вица." В последното исречение "вица" не трабва ли да е "вицът". Уж големи патриоти, пък не си знаем граматиката.

В алюзията ми за нивата първоначално имах предвид нивото на един лаик по отношение на всичко свързано с Америка, на мотивите и процесите, които движат тази колосална страна, на устройството и и т. н. материя, за която този Алекс има спорадична (очебийно тенденциозна) и доста неясна представа и нивото на моите познания за материята, с която за добро или лошо, се занимавам професионално. Не ставаше дума за лично, етично или общо интелектуално ниво.

В размяната ми с тебе, с "нивото" вече се заиграх чисто иронично (и себеиронично даже) но явно не съм бил достатъчно ясен. Мразя да обяснявам музика или картини, но и това понякога се налага.

Всичко добро. И мислете с главите си. Не с ЛА Таймс. И си гледайте интересите. И внимавайте с чии съвпадат. Прекалено много пъти са ни прегазвали, заради лошо избрани интереси и съюзници. Не можем без съюзници. Не МОЖЕ без съюзници. Самата Америка не може без такива, а какво остава за нас. Освен това, никой не ни и няма да ни пита. Това са реалностите, другото е иделистична романтика (често ползвана да се придвижат нечии интереси, не по-чисти от тези, които идеализмът им критикува). По повод на последното, спестете ми шаблоните за това, че всеки, който се бил хванал с нас, бил загубил, че историята се повтаряла и т. н. Нищо не се повтаря.

За лицемерието на Америка с което антиамериканизмът се е разтръбил до втръсване - любопитно ми е да ми се посочи нелицемерна държава. Но дори и "сеитбата на демокрация" е преиграно оправдание за външната политика, факт е, че навсякъде където Америка е спечелила война, днес народите просперират, както в сравнение и с предишното им дередже, така и в съпоставка със същите народи, оставени отвъд Акериканската сфера (Зап. Германия - ГДР, Корея - Сев. Корея, Япония, Западна Европа...). Някой ще контрира с Хаити. Ама за някои работи е нужен и човешки материал. Хаити не са били добре никога и при никого. Мисленето и Америка не може да го оправи. Нужно е желание и морал.

Айде, достатъчно ви написах. Кой разбрал - разбрал. Кой не разбрал, никога няма да разбере. Може би такива са в по-щастливата част от човечеството.

И няма значение дали някой е съгласен с мене или не, затова не се хабете. Нещата с такива каквито са. И колкото и да се взираш между редовете, четвърти бранш на на американсктото правителство няма да се появи. Освен, може би, в нечий илюзорен свят. Но засега живеем в истинския...