Знаех, че ще ме захапеш за грешките. Прегледах си текста преди да го пусна и нарочно не ги оправих, очаквайки точно реакцията ти и чрез нея да ти покажа дребнавието на обсъждане на фОрмата на написаното, както и на личните качества на пишещия, вместо да се коментира субстанцията. Това беше един начин да те примамя да кажеш сама нещо, което, ако беше казано от мене, щеше да прозвучи като заяждане. С това смятам, че приключване с този етаж и ще се качим едно ниво по-горе.

Но ако трябва да съм дребнав, ще ти отговоря така: Има огромна разлика от правописна, граматическа грешка и печатен пропуск (недонатискане на клавиш, натискане на грешен съседен такъв и т. н.). Печатните пропуски, при обема на моя текст и при скоростта с която пиша (на латинска клавиатура) не мисля че са чак толкова много. Но ги оставих нарочно. За да ти подчертая, че са печатни а не граматически. Това е, ако сме дребнави.

Не бих се занимавал повече с това безмислие тук, но ми задаваш принципни въпроси. Алтернатива и възможност са припокриващи се термини. Ако смяташ, че в днешния свят е въжможно всеки да си живее щастливо в собствената територия, по начин, по който на него му харесва, е добре да препрочетеш отново абзаца ми за романтичните илюзии. И аз искам много работи и във въображението си рисувам мирни картини с пасторално спокойствие. Но всяка сустрин се събуждам и виждам, че нещата са различни.

Огледай се добре. Виж дали исляма иска да си язди камилите само в историческите си територии и след това преброй джамиите в Европа. Мислиш ли, че това са носителите на прогреса (както ти и аз го разбираме). Или мислиш, че никъде няма вманиячени идеолози последователи на чичко Мао. Ако Америка беше толкова гадна страна, защо през цялата и история на вратите и са тропали и все още тропат милиони от всички части на планетата и то главно от потиснатите и ретроградни общества. Зная, че това е изтрит от преповтаряне аргумент, но той ще продължава да бъде валиден, докато получи ЗАДОВОЛИТЕЛЕН отговор (защото незадоволителни ала-бали са давани много). Това е аксиомен процес -никой не се натиска за по-лошо.

В този дух би ли ми казала в коя страна мюсюлманите са най-свободни като индивиди?

Няма перфектни общества. Не може и да има - човешката природа е такава. Но има такива, които са по-удачни и свободни от други. Едни, в които филмират зверски екзекуции на невинни и други, които колкото и да мразят врага си, му дават достъп до съдебната си система. Едни, които избиват жените си с камъни, затова че им се е видял глезена и други, в които жените са равнопоставени членове на обществото и комадуват големи организации от мъже. Едни, които поощряват огласянето на инакомислието, защото в откровения дебат се отива към съвършенство и други, които "изчезват" хората, осмелили се да кажат политически виц и разсипват съдбите на семействата и роднините им. Едни, в които повече от век смяната на властта става мирно, след избори и публичен дебат на опонентите и други, в които превратите са правило.

Днешният свят върви към глобализация. Това е нормален процес. И колкото и да се плашат някои, той е необратим. Четох някъде, че глобализацията е започнала още когато се срещнали племената на две съседни пещери. И не е спирала оттогава. Всяко преселение на народите, всяка война, всяко изследователско пътешествие, всеки акт на търговия, който човечеството е извършило - всичкйо това са компоненти на тази вечна глобализация. Тя днес е просто по-видима и по-неудържима. И това не се харесва на тези, обсебени от идеята да държат народите под собствен политически контрол. Сега борбата е за икономически контрол, което е от векове номерът на римските папи - най-богатата институция, де-факто - без собствена държава. Честни или не това са стихийни процеси на новото време и бъдещият свят, ако не нашият то поне на нашите деца и внуци ЩЕ изглежда все по еднолик.

И тук е въпросът за избор на една от трите алтернативи. Защото пътят е вече поет, колелото е търкулнато, връщане няма и ако някои се мъчат да му пъхнат пръчка в спиците, да не се сърдят, че ги боли и ядат пердах. Ако не е Америка, ще е някои друг. ВИНАГИ е имало и ще има някой. И това са неща много по големи от ежедневните новини, дали имало ОМП в Ирак и други мъглявини за масовото съзнание. Ако съумееш да видиш зад идеологиие и пропагандите, всичко си идва на мястото. И е много просто всъщност. Никога не е преставало, само декорите и финтифлюшките са нови. А по пътя към всяко хубаво и по-добро нещо, дори и при раждането на нов живот, има и кръв, и помия, и неприятни сцени. Това е лошата диалектика на човешкото съществуване - нищо добро не е било постигнато без жертви и родилни мъки. Никой не иска да е така, но е така. И винаги е било така. Дано да не бъде така в бъдеще.

Ти на колко години си, моме?