Интересно защо според теб Германия и България обявяват война на САЩ просто от съюзническа солидарност с Япония, а нито ние, нито японците не благоволяваме да обявим война на СССР от съюзническа солидарност с България?

Малко факти:

22 юни 1941 г. Германия напада СССР
26 ноември 1941 г. Япония атакува Пърл Харбър
11 декември 1941 г. Германия обявява война на САЩ.

И коментари:

"Това е коронната и тъкмо поради своята очевидност все още най-необяснима измежду грешките, с които Хитлер през 1941 година изкопава собствения си гроб... До ден-днешен липсва рационално и убедително обяснение на този - човек се изкушава да каже - безумен акт на Хитлер.

Да се замислим: обявяването на война на практика е било чиста покана към Америка да поведе от своя страна война срещу Германия. Защото Хитлер не притежавал никакви средства за активна война на Германия срещу Америка, нямал даже бомбардировачи за далечни разстояния, които биха могли да нанесат на Америка някой и друг съвсем незначителен удар.

С тази покана за война Хитлер направил огромна услуга на американския президент Рузвелт; защото Рузвелт повече от година се опитвал чрез все по-откритата си подкрепа за Англия и накрая чрез категорични военни действия в Атлантическия океан да провокира Хитлер към война - една война, която Рузвелт единствен измежду всичките противници на Хитлер несъмнено желаел, защото я смятал за необходима, но която обаче не можел да започне сам поради съпротивата в собствената си страна.

Хитлер постъпил разумно, като повече от година не допуснал да бъде провокиран от каквото и да било, напротив, той опитал всичко, за да отклони Америка от участие в европейската война, като насърчавал заплашителното поведение на Япония.

Тази политика на отвличане на вниманието тъкмо била постигнала най-големия си успех: с нападението срещу американския Тихоокеански флот в Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Япония от своя страна започнала война срещу Америка. Ако Германия продължавала да се спотайва - как Рузвелт щял да обърне своята жестоко предизвикана от Япония страна срещу Германия вместо срещу Япония - и то срещу една Германия, която нищо не му била направила?

Как щял да обясни това на американския народ?

Хитлер го облекчил откъм тази задача, като сам обявил война.

От някаква безусловна вярност към Япония?

За такова нещо не може сериозно и дума да става. Германия нямала задължение да участва във война, която Япония започва на своя глава - и обратното. Германо-японско-италианският тристранен пакт от септември 1940 година бил един чисто отбранителен съюз. В съответствие с него Япония не взима участие в германската нападателна война срещу Русия.

Напротив: когато през април 1941 година става ясно, че нападението на Германия срещу Русия е неизбежно, Япония сключва със СССР договор за неутралитет, към който се придържа коректно; именно сибирските войскови подразделения, изтеглени от руско-японската военна граница в Манджурия, спират немската офанзива пред Москва. Не само от юридическа, но и от морална гледна точка Хитлер щял да бъде напълно в правото си да приветства войната на Япония срещу Америка като добре дошла, като една операция за отвличане на вниманието и за снемане на част от бремето, каквато тя би могла да бъде за Германия, и да я наблюдава със същата студена усмивка, с която Япония наблюдавала войната на Германия срещу Русия - още повече, че той не е можел да направи нищо, за да окаже активна подкрепа на Япония.

Едва ли е необходимо да споменаваме, че Хитлер не е бил човек, който би позволил политиката му да се повлияе от сантиментални чувства за някаква привързаност, камо ли пък към Япония."

В знак на благодарност, че ти реши да ме поограмотиш малко в областта на икономическата политика на Джордж Буш и нейните успехи, аз реших да те поограмотя малко в областта на историята на предвоенните взаимоотношения между САЩ и Германия.

Това е откъс е от забележителната книга на Себастиан Хафнер (1907-1999) "Бележки за Хитлер", излязла и на български през 2003 г.
Хафнер емигрира през 1938 г. във Великобритания и сътрудничи на в. "Обзървър". Завръща се в Германия през 1954 г. и става политически наблюдател на "Ди Велт", а от 1963 г. на "Щерн". тази негова книга е претърпяла 27 издания в Германия и в продължение на месеци оглавява листата на бестселърите. Тя е отличена с наградата Хайнрих Хайне като "съществен принос към разбирането на недалечната немска история".

Откъсът е от главата "Грешки" (освен нея има и други интересни глави: Живот, Постижения, Успехи, Заблуди, Престъпления и Предателство), с. 159-162.

С други думи можеш спокойно да използваш при спорове изложените в този откъс факти и аргументи - книгата е сериозна и достоверна.

Както виждаш бях напълно прав по отношение на решимостта на Рузвелт да вкара на всяка цена Америка във война с Германия, въпреки изричното неодобрение на американския народ и на Конгреса на неговите замисли.

Бих казал, че неодобрението на Конгреса на САЩ е било много по-голяма пречка за осъществяването на намеренията на Рузвелт, отколкото неодобрението на американските избиратели.

Днес положението е още по-лошо: стана модерно изобщо да не се обявява война. Човек остава с впечатлението, че САЩ е нещо като световен полицейски участък, който от време-на време провежда наказателни акции срещу "терористите", все едно дали те са частни лица, международни организации или суверенни държави, членуващи в ООН.

Все по-ясно става, че целта е да се създаде нов световен военно-полицейски ред с център САЩ и гръбнак НАТО, който окончателно да изпрати в историята епохата на суверенните държави и свързаните с техния суверенитет досегашни норми на международното право.

Редактирано от Aлekc на 25.04.06 00:25.