Не бих искал да бъда обвиняван в пристрастност. Предлагам ви откъс от българското масонско списание "Светлина" 1997 г., бр. 1.


На 25 май 1787 г. е свикано във Филаделфия Учредително събрание, което трябва да разработи механизма на управление на новата държава - Съединените американски щати.

Пръв на него се изказва масонът Едмънт Рандолф. Той е бил адютант на Джордж Вашингтон, Велик магистър на Великата ложа на Вирджиния, това е първият председател на Върховния съд на САЩ и след това - държавен секретар. На това историческо Учредително събрание, на което се ражда новият граждански ред, изцяло побеждават масонските принципи.

Съгласно първия от тези принципи във власт се обличала длъжността, а не личността, която я заемала. Тази личност трябвало да бъде периодично подменяна чрез избори. Масоните проповядват именно, че човек може да заеме длъжност във властта и да поеме отговорността, произтичаща от нея, но в никакъв случай не може да се отъждествява с тази власт. По този начин разграничаването между личност и длъжност вече е гарантирано чрез задължителните и редовни избори, подобни на изборите в масонските ложи. В тях магистрите и Великите магистри, както и другите управляващи сановници, се избират за определен срок и те не упражняват своята власт като самодържци. Ако се сметне, че са недостойни за заеманата длъжност, биват отстранявани не чрез революции, преврати и други насилствени средства, а чрез простото прилагане на отработена административна процедура. Всичко това означава, че винаги се запазва достойнството на Длъжността, а не на компрометиралата се Личност.

“Каквото и да е влиянието на другите сили върху оформянето на Конституцията по време на Учредителното събрание от 1787 г., безспорен е фактът, че федерализмът, въплътен според Конституцията в гражданското управление, е тъждествен с федерализма, заложен в Устава на Андерсън от 1723 г., определящ системата на Великите ложи като основа на масонското управление” - пише един американски историк. И наистина, дотогава освен масонството не е известна друга организация, която да предлага безупречно функциониращ модел на действена федерална система.

Изследователите на масонството, Майкъл Бейджънт и Ричард Лий, разкриват в своя книга следните факти, доказващи решаващата, първостепенна роля на масоните при учредяването на новата държава, известна днес като люлка на демокрацията:

На 4 февруари 1789 г. Вашингтон е избран за пръв президент на Съединените американски щати, а Джон Адамс -за вицепрезидент. Полагат клетва пред Великия магистър на Великата ложа на Ню Йорк - Робърт Ливингстън. Церемонията е ръководена от друг масон, генерал Джейкъп Морган. Трети масон, генерал Морган Луис, командва почетната охрана на Вашингтон. Библията, използвана при клетвата, е взета от масонска ложа № 1 “Св. Йоан” в Ню Йорк. Самият Вашингтон по това време е Магистър на Александрийската ложа № 22 във Вирджиния.

На 18 септември 1793 г. официално е положен крайъгълният камък на Капитолия. Почетното председателство на церемонията е възложено на Великата ложа на Мериланд, а президентът Вашингтон е поканен да изпълни функцията на Майстор Зидар. В шествие зад духовия оркестър крачат Вашингтон и всички Магистри и членове на ложите, носещи отличителните си масонски знаци. Когато Вашингтон стига изкопа с крайъгълния камък в югоизточната част на бъдещата сграда, му е връчена сребърна плоча, върху която са издълбани текст, отбелязващ събитието, и емблемите на присъстващите ложи. След това Вашингтон слиза в изкопа и полага плочата върху камъка. Около него слага съдове, пълни с пшеница, вино и растително масло, които са традиционни символични атрибути на масонския ритуал. После президентът стъпва върху традиционния тристепенен масонски подиум и произнася молитва.

Чукчето, сребърната мистрия, линеалът и отвесът, използвани от Вашингтон при церемонията, днес се съхраняват от ложа № 5 на Потомак, окръг Колумбия. Зидарската престилка и пояс, който е носел, се пазят в неговата Александрийска ложа № 22.