Това че Земеделците са по-лесни за "улавяне" и "трансфер" от пастирите е СЪМНИТЕЛНО да не кажа несериозно. И едните и другите са уязвими. Едните са вързани със земята но могат винаги да избягат в съседната гора и да изчакат да отмине опасността, но каква полза като им дадат земята за ползване на някои друг.

Относно пастирите от високите планини е по-трудно, а и на кой му е пукало за тях.

Моето мнение е, че ако е имало воля, разбирай организация и държавна политика, Българските владетели са можели да излавят и преселват значително население, без значение дали то е земеделско или пастирско.

Едва ли си е струвало. Моето мнение, че България не е имала дъжавна политика да преследва и преселва високопланински пастири. На никой не му е пукало за тях.

И то със забележителен успех, както при земеделците, примерно жителите на Одринско (Тракия) по времето на Крум, така и при пастирите ( Сърбите по времето на Симеон).

Сърбите не са били високопланински пастири, изобщо не са били трансхуманни пасторалисти. Занимавали са се основно със свинепаство, смесено със земеделие. Не може да става сравнение.


Но да ходят "спонтанно" някакви Влашки тумби от Витоша та чак в Трансилвания, без да имат дори географкса карта и да знаят къде отиват и защо? Според теб ..те мигрирали за да търсят пасища в Карпатите???

Не си го представям точно така. Представям си нещата много по-бавни, продължителни с векове и много по-сложни. Като за начало между 8-13 населението се е увеличавало и пасищата в планините в Източна Сърбия и Западна България са намалявали. Това в съчетание на пълзяща славянизация от изток и от запад, в съчетание и с постепенно преселване на земеделско население в полетата на тази територия. Тези планини вече не са могли да изхранват и без това увеличилото се с пъти протовлашко население. На него му е оставало или да търси нови пасища или да промени бита си. Някой са се слели със славофонните земеделци и са приели техния бит, но повечето са тръгнали на север (като събитията са ставали много бавно). От друга страна в Карпатите (полубезлюдни) не е имало друго население, което да заема тази икономическа ниша - подвижно скотовъдство във високите части на планините. Разбира се след време и Карпатите отесняват и повечето власи постепенно се спускат в равнините като се смесват със завареното славяноезично население. Продължавам и да твърдя, че в Карпатите по-трудно е можело да се събере от някой данък (добитък) отколкото около София, Ниш, Скопие и пр. На следващо място Унгария и Галичкото княжество са имали интерес от буферна зона между земите им и нахлуващите от изток племена - узи, печенеги, кумани и накрая татарите, която минава през Карпатите. Точно през 11 и 12в. византийските хроники изобилстват от враждебно настроени отсамбалкански власи, всъщност и точно тогава византийската власт се опитва да сложи по-як контрол върху пастирското население и регулярно да му взема част от добитъка. Активното (дори основно) участие на влашко население във въстанието на Асеневци е свързано именно с негативното отношение на това население спрямо новите данъчни политики на империята и усърдието на администрацията по отношение на реализирането им.