Koй е казал, че имената на езиците трябва да произлизат от имената на политически институции, който са владели говорителите им? А не примерно от самоназванието им или от названието което им дават околните?
Ето какво може би са мислили власите за нашенскоговорещите си сънародници:



Името Българинъ, види се, не е било твърдe разпространено на сeверъ отъ Дунава, гдeто повече се запазвало старото име „Словeнинъ,” съ което още въ Кирило-Методиевско врeме се наричали и бьлгарскитe Славяни на Балканския полуостровъ. Името Българинъ почнъло да се разпространява като политическо име слeдъ дохожданьето на Аспаруховитe Българи, а че то е било познато и въ Дакия, видeхме отъ маджарскитe извeстия за българскитe князье въ Трансилвания и Банатъ. Ала тъкмо отъ тия извeстия може да се заключи, че още се е правила разлика между Аспаруховскитe Българи и Славянитe (Словeнитe). Изобщо не може положително да се каже, до колко е било разпространено името Българинъ между дакийскитe Славяни въ врeмето на първото българско царство, но може да се каже поне, че то не е проникнъло на всeкъдe въ дакийско-славянското население и че не е могло изобщо да замeсти старото име Словeнинъ. Отъ друга страна сигурно е, че ромънското население въ Дакия никога не е наричало българскитe Славяни инакъ, освeнъ съ старото имъ название Словeни — Sclaveni — Sclavi, отъ което сетнe, съвсeмъ съгласно съ ромънската фонетика, се развило Шкяи. [2] Че Ромънитe подъ Шкяи съ разбирали винъги само български, а не други Славяни, доказватъ случаи, гдeто въ ромънскитe хроники така се наричатъ Българитe на югъ отъ Дунава. Професоръ Хъждеу цитува въ Cuvênte dên batrânĭ I. 402. думитe на хрониста Мокса: „Баязитъ хванълъ Шушмана, владетеля на Шкяите, да го заколе въ 1395. год.; тогава Турците съвсемъ превзехъ земята на Шкяите.” Така те наричали съ това име Шкяи и Славяните въ Дакия, отъ което ясно произлиза, че те виждали въ техъ еднакво племе съ българските Славяни.

С други думи, нашенскоговорещите румънци не знаели че са българи, нито влахоговорещите румънци са ги наричали българи. Не се знае как нашенскоговорещите румънци са наричали езика си, но влахоговорещите румънци са го наричали шкяйски, което се твзрди че е изпоаченото "славянски". Освен това, по аналогия влахоговорещите румънци са наричали и "политическите българи" "шкяи", поради това че са говорели същия език като техните (румънските) шкяи.

Редактирано от Goikoetxea на 26.04.09 18:57.