Честита Нова година на всички.

Благодаря за високата оценка.
Бях задълго извън София и чак сега се прибирам.

Та, както казахме, Стамболийски се правел на държавен глава, а д-р Райко - на главнокомандващ...
Политическите кръгове в София се опитвали да овладеят положението, а офицерството напрегнато изчаквало удобния момент за решаване на кризата. За разлика от Русия, у нас не зеела пропаст между офицерството (комплетковано там от средите на аристокрацията и интелигенцията) и войнишката маса. Българските офицери, произхождащи главно от бедни семейства, си давали ясна сметка, че не бива да избиват безогледно своите войници, въстанали "от зор и отчаяние". Затова, упражнили силен натиск върху политиците и двореца за абдикация на цар Фердинанд, в полза на престолонаследника, княз Борис Търновски, за да бъде даден пример за съобразяване с оправданото народно недоволство. Царят се дърпал, правил сцени, "като дърта кокона" - по думите на един очевидец, но накрая, като му казали, че могат и синовете му да изгонят, а особено като чул да се споменава вълшебната думичка "република", се натоварил на един влак и отпрашил за Австро-Унгария. Всички политически партии, включително БЗНС и широките социалисти осъдили метежа. Даже широките социалисти не смеели да се обаждат много много, но те винаги и с право са смятани за противодържавни и противонародни елементи.
В същото време, офицерите взели мерки за защита на столицата. Избягалата германска артилерийска група била разставена по фортовете и редутите от западната страна на т.нар. Софийска крепост (от Ломския форт до Владайския редут). Направлението Сливница - София, било прикрито със силни разезди и немска сапьорна рота. Една рота от комендантството на София, усилена с конен стражарски (полицейски) взвод прикривала пътя от Бучино към Горна баня. Юнкерите от военното училище, втора комендантска рота, артилерийския парк и сборни подразделения, прикривали основното направление - Перник, Владая, Княжево, София. Входът на Владайското дефиле откъм Перник се прикривал от усилени разезди и една рота в засада. Основната позиция била на Владайския редут - днешната вилна зона срещу Княжево. Общо, силите, ангажирани в защита на столицата били около две-три дружини, четири батареи и един - два ескадрона. Тези сили били толкова малки, че не биха издържали атаката дори на една пехотна бригада. Частите били импровизирани, несвързани помежду си, мотивирани основно от наближаващия ужас на гражданската война. Германците били непредсказуеми. Можели всеки момент да се снемат от позициите и да си заминат, стига да получат заповед или пък да открият масиран огън и напълно да унищожат чуждите за тях бивши съюзници. Затова ги разположили на второстепенните направления.
В същото време, в края на септември, Райко задвижил и своите "войски". Войниците се придвижвали пеша, в нестройни колони. Докато на място, масата можела да се държи под око да не се разбяга, в движение станало невъзможно. Кой изостане, че му се развързал цървула (и го завързва няколко дни), на кого му се обади стара рана (дето не я е получавал), кой се свре в храстите да пикае и си тури невидимката. Много просто прескачат канавката без обяснения и се загубват. Излъганите войници също изпитвали ужас от братоубийствена война, въпреки пропагандата в Радомир. От хиляда тръгнали, до бойно съприкосновение стигали не повече от сто. Положението с оръжието и боеприпасите било почти отчайващо. Тук таме имало някоя картечница (няколко за цялата "войска"), а патроните били броени. "Най-добрите" Райкови бойци били "добре снабдени" с 20 до 50 патрона на пушка.
Тези нестройни маси, се придвижвали само по едно направление - Радомир - Перник - Владая - Княжево. Не бил направен никакъв опит за обходно или скрито движение. Райко си мислел, че прави земеделска манифестация. Движели се бавно, под погледа на наблюдаващите ги разезди на защитниците. Стигайки до Владая, с престрелка отбили назад ротата, защитаваща входа на дефилето. Това било обявено за голяма победа. Райко отправил още един ултиматум към "бившето правителство на бившето царство България". След това, метежниците заели владайското дефиле и Княжево и опрели на основната отбранителна позиция на Владайския редут. Тук, гениалният им пълководец им дал "един ден почивка за прегрупиране". Подобна глупост е неочаквана не само за човек водещ войници, но и такъв, имащ поне малко здрав разум. Да спреш настъпление и да се прегрупираш при установено бойно съприкосновение с противника означава не само да загубиш настъпателния порив и инициативата, но и да рискуваш контраудар и пълен разгром. Всъщност, Райко се опитвал да падведе резерви от дълбочина, защото челните колони се били разбягали почти напълно, а инпровизираната отбранителна позиция го плашела. Местността на изхода от Владайското дефиле не предразполага към никакво друго прегрупиране. Тя представлява фуния, отваряща се към София, по средата на която минава пътя, а южно от него, преди Бояна е разположен Владайския редут (сега напълно застроен и заличен) Подвеждането на резерви се проточило повече от едно денонощие, защото ХОРАТА И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ИЗБИВАТ, ЗАЩОТО ДНАЕЛИ, ЧЕ СА БРАТЯ. Все пак, радикална група войници, в състав около рота нападнала артилерийските позиции на защитниците и била отблъсната с големи загуби след ръкопашен бой с артилерийската прислуга и юнкерите от Военното училище. Този неуспех довел до разпръсване на метежниците. Повечето от тях приели това с облекчение - нещо като "Ето, опитахме, не става" и веднага се пръснали. До 30 септември всичко приключило. Няколко дни, военнослужещите от Софийския гарнизон ловели малки групи метежници около София. При залавянето на няколко избухвали вяли престрелки. Стамболийски се заврял в кучи ... и ни се чул, ни се видял. Изобщо, в целия този епизод, той проявил забележителни качества като:
1. Безпринципност - "Царю честити - ще ти доведа войската на каишка, само ме пусни от панделата".
2. Вероломство - първата му реч в Радомир била патриотическа, да се бием с враговете и да слушаме царя, но слад като го освиркали, дръпнал втора - капитулация, долу царя, хайде да ходим да му извием врата.
3. Властолюбие - "С дявола ортак ставам, само да стана премиер - поврага му и войната и България аз гражданска война ще отворя".
4. Некомпетентност - цялата акция се характеризира с пълна липса на каквато и да е организация.
5. Безогледна лъжливост - излъгал дори войниците, че ще си ходят в къщи.
6. Нерешителност - бабаит на приказки, не смеел даже на "своята" войска да се покаже открито, та да не рискува скъпоценната си особа.
7. Страхливост - след неуспеха се покрил и минал през всякакви унижения, даже се предсавил за насилен да оглави метежа против волята си, само и само да му се размине.
8. Безотговорност - изоставил всички излъгани от него хора на произвола на съдбата - буквално на заколение, без всякакво угризение на съвестта.
Тези качества, той демонстрира и по-късно, като министър-председател на България.

Ако искате, мога да ви разкажа и за този, първи в Европа опит за тоталитарно управление от фашистки тип, който е много интересен, защото е направен три години преди Мусолини и 14 - преди Хитлер и освен това, е прекратен със силите на самото общество, а не от външни сили, след военно поражение.

Мога също да ви разкажа как прадядо ми приватизирал Първата Световна война - история вярна, поучителна и особено полезна за домакинството.

Бъдете живи и здрави.