Относно впечатлението че българският ГенЩаб се е боел от собствените си войници:

Батареята на дядо ми получава заповед да стреля по войници, напускащи съседни позиций. Някои се били запътили към София, но други - да си ходят в къщи. Дядо ми отказва да изпълни заповедта, но казва на командирите на оръдия - който иска да я изпълни. Всеки отказва да стреля.

Военната кариера на дядо ми завършва, практически, с този отказ. Остава полковник. Не че му е пукало много, защото той е бил ветеринарен лекар преди да бъде мобилизиран за Добруджанския Фронт (вече споменах за Белия Ескадрон) - и след войната продължава да бъде. Разни патриотични дружества във Враца убедили дядо ми да се отмести от цивилна ветеринарна медицина и да стане военен ветиринарен лекар - което той става.

Сега, дядо ми и неговите офицери били отказали заповедта да стрелят срещу своите български войници. Много други офицери също били отказали. Още повече войници сигурно са отказали - даже ако им е било заповядано. Но вероятностите са някой, някъде да е гръмнал по свои!

Усещането е било, че българската войска е била зле - но англо-френците не са били по-добре. При едно малко българско отстъпление пред позицийте на дядо ми, на французите им взело цяла седмица преди да разберат, че стоят срещу празни български окопи... Били са болести, ужаси!

Големият проблем с англо-френско нападение (интересно, никой от тяхното поколение не си спомня гръцки войски на Южния Фронт!) бил... водата. Вода за охлаждане на тежките картечници. Които косели нападащите нещастници във френска или английска униформа. Нещастниците почти изцяло африкански черни, мобилизирани и почти без военно обучение. (Шубето за англо-френци е било един ден освободените от служба негри да не могат да си спретват партизански отряди, долу в Африка... Примерно, шубето става на кошмар, от ДВАМА (!) угандци, научени от немай къде в Европа да стрелят с картечница... И започнали свое възстание обратно в къщи...) Германските виждания по стабилността на Южния Фронт са били доста реалистични, с оглед на горните спомени, но ако, АКО не е имало подмолна анти-правителствена агитация всред българските войници! Германците не забелязват такава агитация даже на своя Западен Фронт! А защо българите не я забелязват - това още не знам. Според дядовците ми, никой не бил обръщал внимание на такива чъпкънлъци... Само хептем бунак можел да се поведе по тях...

Поколението на дядо ми (това включва и другия ми дядо, на фронта до Марица) изобщо беше на мнение, че виновниците за провала на Добро Поле са били комунистите, с тяхните бръщолевения за класова солидарност и дрън-дрън. И войниците, подвели се да напускат позицийте и да ходят към София са мислели, доста наивно и идиотски, че "тяхните братя по класа" от вражеска страна няма да извлекат изгода. Но нещо не се получили... чъпкънлъците по класовото братство.