Здравейте,

Пуснали Александър Стамболийски от затвора, защото обещал да усмири войниците. В същото време, правителството изпратило в Солун делегация, (Аднрей Ляпчев, ако не се лъжа Симеон Радев и един генерал - франкофил)която да уговори примирието с ген. Франше д Еспре.
Да, ама Стамболийски не искал да усмирява войниците, защото не бил сигурен, дали в бързината няма да му се случи нещо. Той искал само да излезе от затвора и повъзможност да получи властта. Затова дръпнал една патриотична реч на Софийската гара и бавно и достолепно се замъкнал в Перник, където "изчаквал момента".
В това време, отстъпващите полкове се разпаднали. Всички бързали да "се приберат" в "старите предели" на царството. Големи групи войници се насочили към Кюстендил, където арестували офицерите от Главната квартира, но по-нататък не знаели какво да правят. Тесните социалисти усилено агитирали за революция по руски образец, но всъщност войниците искали само да се приберат по домовете си. Сред тях почти нямало офицери, с изключение на няколко запасни подпоручици - почти всички социалисти и земеделци. Интересно е, че фелдфебелските кадри почти изцяло бойкотирали метежа и заедно с офицерите и останалите лоялни войници започнали организирано изтегляне по поречието на Струма към София. Така, въстаналите войници останали без командване и без войсково имущество, защото добрите фатмаци отнесли и обозите и вещевите складове, "За да не поподнат в ръцете на врага".
За да накарат метежните войници да се задвижат нанякъде, социалистическите и земеделските агитатори пуснали слух, че на гара Радомир ги чакат ешелони, които ще ги откарат по домовете им. Така, войниците започнали да се струпват на гара Радомир. Според очевидци, много от тях търсели комендантството, като казвали, че Стамболийски е донесъл заповед за демобилизация и те трябва да сдадат пушките си и да се приберат по домовете си.
Вероятно цялата шашма е извършена от Райко Даскалов, който пристигнал при Стамболийски и взел да го ръчка да вземат властта и да обявяват република. Стамболийски, макар и бабаит, се колебаел, докато Райко не му казал, че цялата войска се е събрала в Радомир, все селяни хора и само него чакат да го правят министър - председател и да пометат който им се изпречи. Тогава Стамболийски отишъл в Радомир, дръпнал му една революционна реч и обявил България за република, себе си за министър-председател, Райко Даскалов за главнокомандващ и отишъл да почива (без майтап). В това време, Райко се опитал да въведе някакъв ред сред войниците, които щом видели накъде отиват работите почнали тихичко да се източват. Организирано било комендантство, което да спре бегълците, а тълпите започнали да се организират в нещо като дружини. Направен бил и опит да се съберат някакви муниции и войсково имущество, но без успех. А в Радомир продължили да прииждат уплашени войници, които си търсели ешелоните за дома.
В София, вестите за действията на Стамболийски пристигнали веднага. Първото, което станало е, че ръководството на Земеделския съюз веднага се разграничило от Стамболийски и тутакси се изпокрило в миша дупка (демек, "преминало в нелегалност"). В бързината, никой не ги и търсил. Правителството започнало трескава подготовка за отбрана на столицата. Допитването до генералитета показало, че фронтът не може да се възстанови, а офицерският корпус не е склонен да напада в гръб метежниците и да рискува избухването на гражданска война (зряло и патриотично решение на офицерите, за което почти не се знае, но което е достойно за пример на мъдрост, патриотизъм, смирение и военен професионализъм). Вместо това, всички офицери се хвърлили да запазят здравите още части и да не допускат нито дезертьори, нито провизии, нито боеприпаси към метежниците. Правителството било посъветвано "да печели време, а когато метежниците огладнеят да им изпрати ешелони за извозване по домовете им, но под усилена охрана от Софийския гарнизон и новомобилизирани части (така е бил потушен войнишкият метеж във Франция през 1917 година).
В това време Стамболийски си играел на власт. Подписал с апломб декларацията - ултиматум, подготвена от Райко Даскалов:
1. Противонародното правителство в София да признае правителството на "народа и войската" и да се саморазпусне.
2. Да се предаде на съд Фердинанд и неговото обкръжение.
3. Да се сключи незабавно мир (по-скоро капитулация - нещо, което се изпълнило).
Всъщност, метежът вече унищожавал всички шансове на България за що годе почетен мир. Съюзническото командване си дало сметка, че армията и държавата се разпадат и работата отива към трагедия като руската, та дори предложили помощ за потушаването на метежа, но тя била отхвърлена от българските представители. България била смазана в калта под краката на победителите.

Не че искам да се правя на Сънчо, но пак не остава време да свършим, така, че ще продължим друг път. Пишете какво още искате да научите, та да мога да погледна и в книгите (нищо че съм умник, пак трябва да се поглежда), така, че пишете.

Бъдете живи и здрави.