Здравейте,

Войнишкото въстание не е военна операция, а метеж на фронтоваци, каквито има във всяка от воюващите страни (с изключение на Великобритания). Той е политически организиран от БЗНС и Тесните социалисти.
Повод за метежа е офанзивата на Антантата на Солунския фронт, първоначално в участъка на Дойран, срещу 9 Плевенска дивизия (ген. Владимир Вазов), а след отбиването на атаките и прегрупиране на войските, направлението на гравния удар се пренася на запад на Добро поле, срещу участъка на 6 дивизия (ако не се лъжа). По това време, българската армия се намира в състояние на крайно изтощение, поради обстоятелството, че страната се намира в перманентно състояние на война още от 1912 година. Мобилизирани са над 12 на сто от населението на страната - рекорд измежду всички участници в нея. Германското командване е напълно дезинтересирано от обстановката на Солунския фронт и напълно пренебрегва настояванията на главнокомандващия ген. Жеков за осезателна помощ. В зоната на бойните действия се намират само няколко германски части в състав батальон и т.нар. група "Боде". Иначе има няколко немски щаба на несъществуващи дивизии (само номера, комплектовани с български части), които допълнително увеличават хаоса и дават повод на германците да твърдят, че имат дивизии на този фронт.
Снабдяването на войските е лошо, облеклото не достига, санитарната обстановка в частите се влошава.
Реквизициите пораждат във вътрешността на страната т.нар. "женски бунтове", с искания за прекратяване на реквизициите и завръщане на мъжете от фронта.

За пробива на Добро поле, съюзниците (командващ ген. Сарай) съсредоточават срещу участъка на 6 дивизия 6 пехотни дивизии, две кавалерийски дивизии и три специални артилерийски групи. Така, те постигат съотношение в пехота и кавалерия над 6 към 1, а в артилерия - и повече.
В зоната на пробива, българското командване разполага допълнително само с една кавалерийска бригада и една отслабена германска артилерийска група.

Пробивът е осъществен грамотно (след три фалстарта преди това - два срещу Дойран и един срещу Битоля, даже и ген. Сарай се е понаучил да воюва). Българската кавалерия не успява да прикрие пробива с "конна завеса", поради липса на придадени пехотни дружини, достатъчно картечници и отказ от взаимодействие на резервната германска артилерийска група, която се изтегля на север. Генерал Сарай вкарва в образувания бреш цялата си конница 2 дивизии, която започва да разширява пробива, преследвайки отстъпващите български части по направлението Прилеп - Скопие. Главното командване в Кюстендил (ген. Жеков е на лечение в Австрия), заповядва отстъпление по целия фронт по усмотрение на командирите на дивизии, с което губи управлението на войските (впрочем героичната 9 Плевенска дивизия, начело с ген. Вл. Вазов остава на позициите си до последно). Българската пехота е поставена в ситуация да се състезава по бързина с конницата на противника. При тази бързина, отстъплението се превръща в безредно бягство. Неспособността на Главното командване да се справи със ситуацията, предателството на германците и преживените трудности, завършили с поражение, довеждат до стихийни вълнения с искания за отиване към Кюстендил. При тези условия, Главната квартира използва неправилно наличната конна бригада, за да заслони Кюстендил, вместо за водене на ариегардни боеве за забавяне на противниковата конница и спасение на собствените отстъпващи части, с което създава впечатление, че се бои от собствените си войници.
При тези условия, от затвора е изваден един от най-големите демагози в българската история - Александър Стамболийски. Дворецът, като че ли, забравя неговите републикански убеждения и пацифизма му, както и ясната просръбска позиция, воден от обещанията му, че като най-авторитетен народен водач може да спре разбягващите се войници и да ги върне в ръцете на командването.

Ако този облекчен стил на изложение ви допада, пишете да продължим. Можете да зададете и въпроси, на които е добре да се спрем. Темата е интересна, още повече , че по това време прадядо ми е командвал конно-планинска батарея в онзи район и мога да ползвам и директно спомените му на простодушен участник в събитията. Сега нямам много време и се налага да прекъснем.

Бъдете живи и здрави.