За столицата не мога да се произнеса, обаче в района с най-високи заплати в страната - индустриален, на едно място Кумерио Мед, Дънди Прешъс Метал и Елаците - училищата биват обръщани в строителна площадка лятос.

Всяка ваканция учителите навличат престилките и се обръщат в бояджиики.
Мажат, клепят, лъскат прозорци, боядисват пода, цоклите... всичко, за което трите големи предприятие си имат контрактори и дебело перо в бюджета.

Пиша ти го, заради ангажимента на родителите.
Често класната трябва да ги моли за помощ.
Това идва някак странно на фона на официалната забрана на директорката от 9/11 2001 в училище да не се допускат външни лица.

Срещите родители - учители не са само по задължителните родителски срещи
Хората са канени на рецитали, празници и детски дискотеки организирани по инициатива на даскалката. Учителките имат хор и са видими около големи местни празници. Разбира се, говорим за малка общност..всеки познава всеки, всеки коментира другия.

От горното
досети се
че директора на училището е дипломиран педагог.
Нищо общо с администрация, никакви познания по как се прави бюджет или как се въвеждат промени. Все едно да плеснеш зъболекар в библиотека, която е част от читалище.