Формулировката ти е съвсем точна!
Интересното става, когато погледнеш - след като дадеш възможност за образование - до къде стигат способности и желания. И се оказва, че населението оформя доста "разлята" камбанена крива, и децата със способности И желание са малцинство. Още по-интересно става, ако анализираш родителите на тези деца. Приятелите на моите родители в България бяха все докторя, кой в ИСУЛ, кой в друг институт; доста от тях преподаваха във ВУЗ-ове. Тогава още беше ялтенският режим - но пак (върло-неофицилна и нелегална) съпоставка на произхода на изтъкнатите имена в медицината (примерно, в края на 1960-те) водеше пряко към "буржоазията" от преди загубата на Втората Световна. Българската поговорка за нуждата да се венчаеш за булка / жених "от сой" има обосновка.
Сега, България по онова време беше доста хомогенна. В САЩ обществото е хетерогенно, тук хората са имали свободата да учат или да не учат, да работят или да не работят, доста дълго време, плюс за първите 150 години от американска държавност, значително малцинство е имало свободата безнаказано да избива и крадне (срещу индианците) или да робарства (срещу черните). Отпечатъкът на робството върху белите в южните щати е отбелязан още от Токвил: сумира се с "расово-оправдан мързел". Та в САЩ класовото обособяване покрива доста поколения, плюс е било подсилвано с вълни имигрантство, с пътеката на имигрантите подчертаваща разслояването.
Ако можеш, прочети "Камбанената Крива"; интересна книга е! Можеш да спориш с някои начини на датна преработка - но аргументите на авторите не са абсолютистки, и не изключват по-солидно датно тълкуване - ако някой реши да се пробва. (Намек: много народ се изреди да критикува "Кривата", но никой не е посмял да се опре на факти - защото фактите са на страната на "Кривата", пък и авторите й по разбираеми причини са били доста... меки... в аргументите си.)
За българската мания, залитането по приемни изпити, без оглед те как се отнасят към изучаваната материя след тях... Аз ги виждам като цедилка от страна на плащащия (държавата): държавата ще плаща, държавата не желае да рискува да плаща образованието на някой, който МОЖЕ БИ ще отпадне. В САЩ има значителна свобода в това отношение - но свободата на училищния / университетския избор лежи върху джоба на учащия, или родителите му; държавата може да си позволи егалитарния (или поне по-егалитарен от този в Европа) достъп до образование - защото държавата не се охарчва толкова.
Някой казват, че липсата на отсеяни от образователния процес доказва качеството на приемните изпити. Други казват (и аз съм с тях), че липсата на отсеяни показва субективността на оценяването в образователния процес; никой български професор, или университет, не смее да се гордее с нещо от рода на 2/3 незавършващи, защото учреждението е така елитно, значи трудно за завършване. А в САЩ такива неща подчертават качеството на образование. Аз самият, когато се преместих във висш университет, минах през ритуала, да си погледнеш съседа в дясно и после съседа в ляво, и да осъзнаеш че само един от вас тримата ще завърши.
|