"Родените в социално слаби семейства, въпреки талант и потенциал, остават настрана от потока. Няма мотивация, няма подкрепа, няма ролеви модели."

Мотивацията се получава при всяко изправяне на уличен ъгъл и забелязване как другият свят, големият свят, по-културният и по-висшият, живее в сравнение със "социално-слабия" наблюдател. Мотивация има, та пука!

Подкрепата за социално-слабите винаги е надвишавала тази за другите. То не са помощни сесий, то не са допълнителни пари за поправителни курсове, то не са допълнителни часове с учители... В САЩ добавяш и безплатна закуска и обяд, към безплатните учебни помагала. "Социално-слабите" колко искат, че да са доволни? Помни, че в САЩ вече има събран опит от 5 поредни поколения "социално слаби", неизменно на обществени подаяния! (Това са 5 поредни поколения, в които никой не е отишъл да работи!!!)

Ролевите модели ни заобикалят по телевизията и където се обърнеш. Виждаш и чуваш изказване и държане и възгледи на хора от горните класи. Който е социално слаб - че да се напъне малко да заговори като тях, да се държи като тях. Това ще го доведе до нуждата да се образова толкова, че поне езикът и държането да добие - и другото следва верижно.

Извинения винаги има.

Аз като израстнах в дом на интелектуалци - това значеше ли да рецитирам Лермонтов (да показвам чуствителна изтънченост), да разигравам шах партий на Тал (щото обичам да мисля), и да живея в стая в жилището на тъста ми (щото нямам място там, където жилищата са ми по джоба, леле мале като на село), но обезателно всяка година да ходя по 14 дни на море (вместо да бачкам за допълнителен доход), и семейството ми да беднува (щото някой ми е длъжен да ми плаща, нали съм, такова, вишист)!? Родителите ми пак ги обърнах на ролеви модели: не пожелах да стана като тях.

Пътища винаги има. За който иска да си проправи път.

Между впрочем, който има талант и потенциал - първата проява на този талант и потенциал е да види ограничението на родителската среда и да поеме по пътека да се отскубне от него. Напомня ми на великото "много е умен, ама е мързелив". Той ако е умен, ще да е забелязал, че мързелът му пречи - и нямаше да е мързелив.

В Европа особено, с отличните възможности за основно и гимназиално образование (в САЩ това образование се предопределя от местоживеенето на родителите; тук избягването от родителско безхаберие е доста по-трудно!) за всички, със всички деца учещи по национална система, с еднакви учебници, учебни програми, и учители минали национални стандарти (такива чудеса няма в САЩ! всичко зависи от училищния окръг, сиреч местоживеенето!) - в Европа няма оправдание да си социално-слаб. Изобщо! Хич! Никакво! Зилч! Нада!