Аз намирам за много жестоко да насилваш пишлигарчета на 14 години да си определят пътя в живота. Още повече че в Европата (България включена) няма много отвори за заден ход, че и страничен ход.
Това е едно от хубавите неща в Америката: имаш втори шанс. Че и трети. Или четвърти, ако е за въпрос.
Когато едно време висяхме като бегълци в Германия, и аз без гимназия. (Впрочем, бях учил година в черна гимназия в Танзания. Учихме копаене. С мотика. Аз покрай родителите на майка ми, врачани, и лозето им на Веслеца, знаех какво е мотика, че и да я прилагам можех! Копаех като трактор. Значи, много силен ученик бях! За Танзания.) В Германия бях все едно осъден. А в САЩ ми дадоха да се явя на приравнителен изпит, за деца неуспяли да учат гимназия, или предварили я и нежелаещи да си губят времето, или нещо си. Та аз, с моя 8-ми български клас, плюс с няколко курса по кореспонденция с Продължение Дивизия от Университет на Линколн - Небраска, хванах гимназиално приравняване, барабар цузамен с тапия и всичко. Не можех да вляза в качествен университет - но започнах с Монтана Щатски, Боземан, с два курса. В Калифорния продължих в Калифорния Щатски, щото все още липсата на гимназия се отчиташе срещу мен. Пък току един ден това че бях пълен отличник без гимназиално образование излезе плюс... И се преместих в друг университет. И прочие.
Сега, обратно към темата: когато аз размахвах мотика в Танзания, мислил ли съм за космически кораби? За това че на 18 години имах завършен само 8-ми клас, значеше ли да остана цял живот лумпен, на обществени подаяния?
С други думи, аз мисля за много грешно децата да бъдат вкарвани в житейско образователно русло от 14 годишна възраст. Те могат да бъдат насилени там - но защо насилието?!
|