Първо, не съм съгласна с твърдението, че у нас, тука, е пълна плебейщина. Има много високо образовани и интелигентни хора от всички съсловия, които се стараят да правят максималното, за да получат децата им добро образование. Дори в училища, в които се гледа през пръсти обучението на децата, израстват добре образовани хора. Е, нека тези хора са единици. Ами кой ги е обучил тия единици. питам,м след като учителите им не са? - "Плебжейските" родители. Които, забравяйки умората от тежкото ежедневие, загърбцват собственото си спокойствие и учат с децата си, както са учили децата си българите прееди два века - по домовете!
Второ, в елитните училища се дава много добро образование, това го знам по собствения ми син. Имах възможност да видя какви са методите на преподаване и изискванията на учителите към него и какви са тези в обикновена гимназия. Е, разликата е огромна. Признавам, че и аз учих с него по взаимоучителната метода, когато ставаше дума за някои предмети, но няма как: учебниците са написани на такова високо ниво, че децата се нуждаят от помощ понякога.
Трето, подготовката на децата за нивото на познания, с което трябва да постъпят в гимназиите и университетите, наистина е много трудна работа. В страната по всеки предмет има поне три признати от МОН учебници, всеки от които с различно ниво на познанията, които дава. А изискванията за нивото на образиванието след 7 и слае 12 клас са унифицирани. Това е голям проблем. Детето не е виновно, ако знае за 6 материала от учебник, който е на ниво 4 по изискванията за гимназия...
Проблемът е мног сложен и по никакъв начин не можем да очакваме в близко време някаква унификация, която да постави всички деца на еднакво стартово ниво... Ей за това най-много ми е жал...
Елате си узнете лордот!
|