|
Тема |
Re: ЦИЦАШ ЩОТО СИ БУТНАТ ... [re: Пeтkoв] |
|
Автор | пoтoп (Нерегистриран) | |
Публикувано | 28.10.04 00:56 |
|
|
>Така че илюзията която имаш за някаква свобода я забрави байновото.. В този взаимоотнасящ се и взаимодействащ свят няма място за свобода .. Свободата е едничкото право да се подчиниш на собственната си природа и да бъдеш това което си.. Свободата е само задължението да не можеш да не бъдеш себе си...
Свободата да искаш да правиш нещата с мисъл-форми е самата свобода. Повече от сигурен съм, че дивакът от преди милион години даже не е можел да сънува компютъра, но както виждаш компютърът е факт като материализация на волята за свобода.
Свободата и необходимостта са абсолютно противоположни. Всичко е свързано с всичко, но крепителят на реда в световното цяло е над това.
Един роман може да има сюжет, в който всичко е логично и допустимо. Този сюжет обаче няма никаква стойност за която и да е ситуация извън романа. Или обратно.
Трябва да минеш и през смъртта, за да си сигурен, че това, което твърдиш, е така. Работата е там, че ти ще умреш накрая на дните си. А някои изобщо не са се раждали - свободата не им е дала тази възможност.
Науката е дискурс, философията - гносис.
Свободата налага метафората на мълчанието. Няма какво да споделям, защото няма с кого да го споделя.
Свободата е с абсолютен критерий. Критерият ти е относителен - изхожда от твърде много условности и непроверени изходни предпоставки.
При свободата е достатъчна дързостта да искаш - и да издържиш докрай до събитието на пълната истина.
При необходимостта свобода няма, понеже няма истина - там няма нищо мое, тъй като нищо не е от мен.
СЛЕДВА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ...
|
| |
|
|
|