Зарекох се да не ти отговарям, но ми става интересно от ината ти.
Така и така говориш за трабант, ще става дума за мравка.
Мравката прецаква ли се като падне от балкона, а? Обича ли да ходи по тавана? А пеперудката? А листната въшка? Тях изключваш ли ги от материалния свят, от неговите закони, от неговата причинност?
И аз, и ти, и мравката сме равноправни от гледище на абсолютното - живеем, както вярваш, в един материален свят. Е как аз съм луд като скачам от балкона, а тя даже и не може, горката мравка, да го допусне.
Ако я сложиш на един от клавишите на компютъра си, как мислиш, дали това за горката мравка ще е компютърен клавиш? А според любимата ти материалистична "теория на отражението" би трябвало и за нея да е, както е вярно че трабантът "осъзнавал" че пърка и се разхожда.
Сигурно и времето тече понеже стрелките на часовника се движат, а? Така както земята се въртяла сама за себе си - без мислещ и възприемащ субект, който да установи въртенето?
Тя, земята, горката, сигурно е по-умна от мен и сама осъзнава колко независимо от мен е нейното въртене около оста й!?!
Ами сигурно оста й трябва да е неподвижна, щом тъй абсолютистки я приемаш за отправна точка на въртене. Сякаш пък знаеш какво е туй движение изобщо - сигурно вездесъщата физика успя да ти каже, че движението не е промяна на положението на едно тяло спрямо изначално условно взети неподвижности (тела в покой).
Но кой, кой избира една инерциална отправна система да не се движи, за да установим, че друга е в движение? Телата сами по себе си? Земята?
Това го избира абсолютният наблюдател, хапльо! Субектът, наблюдаващ вътресистемния ред. Една конвенция е истинна от гледна точка на изходните си параметри. Съгласието на субекта с тях ще означава, че оттук нататък играта е непоклатима - всичко става така, сякаш няма как да не стане така. Но остава наблюдаващият.
Той може да изиска своята свобода спрямо конвенционалния ред в системата. И тогава нито материята, нито Господ могат да си помогнат. Пропастта между мен и чуждото зейва със всичка сила; пропастта между свободата и необходимостта поглъща доводите на всеки възможен реалист. Защото реалността на желанието, а не обекта, изразява най-конкретното - истината за този, който Е - Аз!
Такава е тайната на философа. Философията е познание на свободата, а не на необходимостта. Затова Сократ не е умрял, и буда, и Христос. И Ботев го казва в един стих...