Е, анджек, де! Откъде ще знае това разхождащо се, че се разхожда ако няма разходка изобщо? нали ти казах, че въпросът за първичността не ангажира директно материята или идеята, а битието изобщо.
Ти как разумя, че битието е материално извън контекста на ИДЕЯТА за материя? Защо ПРЕДпоставяш материалност изобщо? Защо предпоставяш причинност изобщо?
Още Хюм, а после и Витгенщайн ясно е казал: вярата в причинната връзка е суеверие. Ти живееш и разумееш така, сякаш има нещо такова като причинност. Но това не следва необходимо от логиката на самата причинност, от логиката, с която описваш света. Материя и съзнание са постфактуални категории - няма дупе без гащи; оголиш ли го, ще ти го начукат
Светът преди всичко е налице и едва след това идва доверието в един или друг мироглед.
Опитът е колокото материален, толкова и идеален. Ако питаш мене, от тази гледна точка най-точно е да се каже, че е неутрален. Но и това е условност.
Философията няма за цел да решава въпроси на ленинианата. Философските въпроси са екзистенциални и засягат статута на субекта спрямо света, а от лайната, които сереш в кенефа дори самият ти не се интересуваш. Но се правиш на интересен и ни занимаваш тук с тях. Затова ти казвам - лъжеш, не си искрен, има да учиш преди да развееш пряпореца на философската слава.