Мараба ,
>>>
Мравката прецаква ли се като падне от балкона, а? Обича ли да ходи по тавана? А пеперудката? А листната въшка? Тях изключваш ли ги от материалния свят, от неговите закони, от неговата причинност?
И аз, и ти, и мравката сме равноправни от гледище на абсолютното - живеем, както вярваш, в един материален свят. Е как аз съм луд като скачам от балкона, а тя даже и не може, горката мравка, да го допусне.
<<<
А така .. ето ти веке почваш да схващаш .. схващаш дека според обективно действащите закони в битието ако една мравка скочи от балкона може би ще уцелее .. ти обаче ако скочиш според опбективно-действащите закономерности ше са размажеш кат лайно и аз ще изгубя един от опонентите си .. ще бъде жалко ... :)
С две думи ти схващаш съвсем правилно каква огромна роля играе обстоятелственноста в битието.. Ние хората сме свикнали да проправяме път в събитийния лабиринт спрягайки условности .. разсъждаваме винаги съпоставяйки някакви вероятности които сме свикнали да наричаме възможности... Това възможностите са най-сбъркания файл в човешкото мислене .. възможностите са рожба на непознатата нам обстоятелственност.. Тя обстоятелственноста е винаги конкретна и определена във всичко .. винаги и навсякъде.. това прави мислимите варианти на възможностите фалан-фъстък работа.. Конкретноста в обстоятелственноста свежда историята на светът до едновариантна.. винаги всичко се случва именно така както се случва и по никакъв друг начин.. Конкретиката и обстоятелственноста са лицето на обективноста .. обективност независима от нашето вътрешно аз... обективност като израз на фактуващите факти вън от нашето съзнание ..
>>>
Ако я сложиш на един от клавишите на компютъра си, как мислиш, дали това за горката мравка ще е компютърен клавиш? А според любимата ти материалистична "теория на отражението" би трябвало и за нея да е, както е вярно че трабантът "осъзнавал" че пърка и се разхожда.
<<<
Не .. за мравката няма да е компютърен клавиш.. независимо от това обаче той си остава това което е.. сам по себе си.. И въобще обективно означава каква е самата обстоятелственност сама по себе си .. дори когато няма субект възприемащ обстоятелственноста.. По времето на големия взрив да речем не е имало субект (съзнание отразяващо околното) .. оти още не са били назряли обстоятелствата за поява на субект.. Та тигива е имало обектно взаимодействие.. мотолявила се е вселенската плънка наречена материя насам-натам .. удряла се е отскачала .. прескачала .. въртяла е и се е вихрила тръшкала се е и е оттръшквала.. таска се е развивала историята на вселенското битие.. сам самичка .. не имало даже дядо Боже който субективно да я възприема .. Ама какво сега .. кат нема възприемащ субект дай сега да спрем времето и развитието на вселената .. дай сега да замразим големия взрив... хихихихи...
Та сфащаш ли накъде отидоха философските ни разсъждения .. отидоха натам че и без петел пак си съмва.. хохохохо.. съмването било разправят обективен процес който си процесирал ей тъй и без наблюдател.. процесирал си и това си е.. не ще Пенчо пушка и това си е.. хихихихи..
А за трабанта.. не знам от къде си прихванал това че трабанта осъзнавал че се разхожда.. ама ше ти гарантирам че не е от мен .. От мен можеш да схванеш само че трабанта може да си се търкаля насам натам по улиците .. да се разхожда.. при това не съзнавайки това че се разхожда.. Да участваш в някакъв процес е една работа .. па да осъзнаваш че участваш в някакъв процес е съвсем друга работа .. балкан е разликата.. На теб май туй ти е трудно да схванеш ...
>>>
Сигурно и времето тече понеже стрелките на часовника се движат, а? Така както земята се въртяла сама за себе си - без мислещ и възприемащ субект, който да установи въртенето?
<<<
Времето не е нищо друго освен мярка за промяната в материалния свят вследствие взаимодействието.. Та горе долу си близко до истината .. да би нямало въртене на стрелките на часовникът .. да би нямало въртене на земята .. да би нямало движението в микро и макросветът .. да би нямало промяната от взаимодействието и движениято на материята то не би имало и тази мярка за промяна която ние начичаме време... Най общо го е казал Айнщайн ... ще цитирам по памет:
"Ако ме попитат какъв е моят принос в науката аз ще кажа че до мен хората смятаха че ако Бог унищожи материята то ще останат пространството и времето .. След мен хората вече разбират че няма да остане нищо..."
>>>
Но кой, кой избира една инерциална отправна система да не се движи, за да установим, че друга е в движение? Телата сами по себе си? Земята?
Това го избира абсолютният наблюдател, хапльо! Субектът, наблюдаващ вътресистемния ред.
<<<
А .. не ... изборът на инерциална система не влияе по никакъв начин на обективноста.. нещата си остават такива каквито са и нема тън -пън.. така както държавните граници не променят топологията на земното кълбо... хохохохо..
>>>
Ами сигурно оста й трябва да е неподвижна, щом тъй абсолютистки я приемаш за отправна точка на въртене.
<<<
Не я приема оста на земята аз като неподвижна .. просто схващаме че земята извършва едно сложно движение .. транслация плюс ротация .. Не схващам обаче на теб какъв ти е проблемът.. това са проблеми на нютоновата механика .. според тази механика можем да си постриоим космически кораб и да отидем до луната например .. тоест верноста на тези схващания се потвърждава от ежедневния ни практически опит.. наистина не разбитрам какъв ти е проблемът..
>>>
Това го избира абсолютният наблюдател, хапльо! Субектът, наблюдаващ вътресистемния ред. Една конвенция е истинна от гледна точка на изходните си параметри. Съгласието на субекта с тях ще означава, че оттук нататък играта е непоклатима - всичко става така, сякаш няма как да не стане така. Но остава наблюдаващият.
Той може да изиска своята свобода спрямо конвенционалния ред в системата. И тогава нито материята, нито Господ могат да си помогнат. Пропастта между мен и чуждото зейва със всичка сила; пропастта между свободата и необходимостта поглъща доводите на всеки възможен реалист. Защото реалността на желанието, а не обекта, изразява най-конкретното - истината за този, който Е - Аз!
<<<
Да .. наистина ти е сбъркан файла.. Тоест ти си готов ей тук да се закълнеш че само с мисъл форма можеш да изменяш бъдещето на светът .. незавизимо от неговата конкретна обстоятелственност независимо от неговите конкретни параметри определящи неговото състояние и взаимодействие ...
Посмали Манго ! ... както обичат да казват на мойто родно село Дерманци.. Посмали Манго !... хохохохо...
Пак да ти кажа байновото.. тя действителноста в която живеем се и действителна .. една едничка.. фиксирана в конкретноста си .. неумолима тъждественна със състоянието си и с развитието си... Тази действителност е преплетена със самото наше участие в нея .. самите ние сме неразделна част от тази действителност .. Именно затова имаме дялово участие в действителноста .. именно затова тя не може да се размине без нашето действие което я параметризира и променя в самото и развитие .. ние самите сме част от общият механизъм движеш цялостното битие.. променящ битието във времевите му състояния.. Та с две думи схващай го така :
Нашето вътрешно "АЗ" е процес предизвикан от външни въздействия на нашата организирана човешка система и в същото време и на въздействия отвътре на самата ни система .. дотолкова доколкото тя има и вътрешен живот ... Това вълнение от предизвикано от вътрешни и външни въздействия .. премляно през конфигурационната среда на самата система поражда мисловните процеси способни да генерират решения и да предизвикват действия чрез изпълнителните органи на човека навън променяйки по такъв начин праметрите на расзвитието.. моделирайки бъдещето.. Дотолкова доколкото мисловната ни дейност е въздействаща не само навън а и вътре в самата информационна система на вътрешното "АЗ" подсигуряваща самия процес на мисленето то ние имаме въздействие към промяна и на вътрешно-мисловните процеси.. тоест самото мислене се развива и усъвършенства ... Този сложен процес на взаимодействия с обратни връзки резониращ между вътрешното състояние на системата човек и нейното външно окръжение .. този резониращ процес между отделните индивиди в обществото при това преплетен и с окръжаващата обстоятелственност .. този сложен процес на обмен между резониращи процеси е управляващата система в битието предопределяща случващото се..
Така че илюзията която имаш за някаква свобода я забрави байновото.. В този взаимоотнасящ се и взаимодействащ свят няма място за свобода .. Свободата е едничкото право да се подчиниш на собственната си природа и да бъдеш това което си.. Свободата е само задължението да не можеш да не бъдеш себе си...
Свободата на тоя свят се изразява само в едно ... в правото да тичаш по стълбището надолу когато са те бутнали... :)
Раждаме се не по свой избор .. Бутват ни да тичаме по нанадолнището на животът... Ей на туй му се вика свобода .. в правото да не можеш да не тичаш щом си бутнат... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 27.10.04 21:00.