Питам се КОЕ е по-правилно, да сасипем поетичността на книгата, следвайки авторовия замисъл, или да направим произведението съизмеримо поетично и на БЪЛГАРСКИ, като променим авторовите указания?
Това е винаги сложен въпрос - то е като хубавата жена - ако е хубава, няма да е вярна, ако е вярна няма да е хубава.
Чел си сонетите на Шекспир вероятно и знаеш колко процента от превода е "мейд ин Валери Петров".
Повярвай ми - в оргинал са къде по кофти.
Но въпроса няма отговор - поне няма еднозначен.
И се сещам пак за Стругацки и Андре Нортон - "дето превеждал, превеждал, пък по едно време направо донаписал"
П.С Абе и Цезар всъщност се чете Кесар според латинския за онова време - ама проблвай да го обясниш на някой, особенно италианец
П.С.С Малко по сериозен въпрос, тъй като усещам в думите отблясъци от стари лични и фирмени спорове - би ли посочил официално от кое издателство си?
За кого работи Любомир Николов знаем всички. Честно казано и за процеса дето се води за превода на Властелина се знае.
Сайтът за нова българската литература
Вече ТРИ години.
Re: ОК... [re: De3tuss]
