Генерале, за качество на авторите, книгите или феновете говорим? Има десетина автори, които са признати от повечето хора тук, но аз не харесвам. Или по които не се превъзнасям. Ето, казваш Лем. Чел съм. Соларис я дочетох, става. Не съжалявам за времето на лампа с нея. Четох и приключенията на Йон Тихи. Не ми хареса. Значи, не можем да кажем "тоя е дърво, защото не харесва Лем". Т.е. - можем, ама няма да е.. обективно А нали се борим за обективност, честност, ммм... щастие... и да обуздаем атома и т.н.
От друга страна наистина има книги, които си заслужават. Но за всеки са различни. Точно защото, както казваш ти, всеки има различна вътрешна необходимост. А пък и средата... та нали п(б)итието определя съзнанието!
Аз например съм си набелязал следните книги за четене - "Престъпление и наказание", "100 години самота", "Майстора и Маргарита" и.. хух, забравих я. Знам, че ще ги прочета, но не бързам.
И в общии линии забравих какво щях да кажа Трябва някой да сложи една тема за класиците и дали наистина е много важно да се четат. Аз надолюбвам всеки, който е издигнат от феновете си до ранг "Неподлежащ на забрава във времето"

"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена