Нека не забравяме и факта, че за да прочетеш достатъчно, трявба да имаш и време за това.

"Феновете", които визираш, в повечето случаи нямат 18. Не можеш да искаш от човек, който е живял по-малко от 30 години(поне) да е чел едва ли не всичко (или "всичко стойностно"). "Едно време" се е четяло (хайде, от мен да мине, четеше се, щото и аз помня туй-онуй) всичко, до което човек се докопа. Защото друго нямашло. Като издириш всичко, издавано на български и го изчетеш (за фантастика говоря) можеш само да седиш и да чакаш да излезе още нещо или (ако имаш езиковите познания) да четеш оригинали, ако можеш да ги докопаш, разбира се.

Днес пазарът е залят. Ама буквално. С какво ли не. Ти можеш ли да се поставиш на мястото на "днешната младеж"? Предстви си, че си на 14-15 години и от всякаъде те затрупват лъскави корици, а някакви "развалини", дето "миришат на пръст" се опитват да ти пробутат някакви стари ошмулени издания с грозни картинки(ако изобщо има) и да ти обясняват колко е ценно това. Разсъждението е: "Ами като е ценно, що не са го издали и него с лъсаква корица? Явно вече за нищо не става, щом никой не си е направил труда да го преиздаде." А дори и да ги има в нови издания, пак си остават "снобарски".

Когато си на 15 и имаш огромен избор, правиш възможно най-лъскавия и най-популярния в момента. На 25 може и да ти "дойде акъла в главата" и да зачетеш и "антиките", в началото защото ти е любопитно, а след това, евентуално, защото са ти харесали. Обаче това ще е на 25, когато вече си се наситил на "лъскавто".

Пиша всичко това, защото се чуствам нещо като "преходно поколение". Хванала съм малко от времето, когато имаше само галактики, в началото на увлечението ми по фантастиката, а хванах и времето на "лъскавите корици", докато бях все още на възраст, в която можеха да ме привлекат само те. Чела съм някаква част от книгите на "по-старите" (Не всичко, в никакъв случай! Дори не и полвината! ) както и някаква част от "новоизлюпените" (Джордън и пр.)
Ами как да ви кажа, и едното и другото си имат чар. За даден манталитет и на дадена възраст и пр... Но не можеш да очаваш някой да е чел всичко.

Изчитането на всичко "старо", да го наречем "класическо" е процес, който отнема години. А в същото време излизат нови неща. И дори и да си вече на 25 и да ти е "дошъл акъла" и да имаш интерес, пак не можеш да изчетеш това, което по-старото поколение е определило като "ценно".

Не знам дали ме разбираш. Не ми харесва начина, по който "хлапетата" отричат "антиките", но не ми харесва и пренебрежението на "старите" към "новите" неща. Когато си се скъсал от работа и учене, вечер в къщи изобщо, ама ИЗОБЩО не ти се чете за вселенския разум. Чете ти се нещо леко, в което принцът спасява принцесата и заедно ебават майката на дракона, нещо, над което не се налага да се замисляш, но ще ти помогне да заспиш, за да можеш на другата сутрин да имаш сили за поредният 10 часов работен ден...

Хората не ограничават интерестите си. Ограниченията им се налагат от средата, в която живеят. Ограничено им е времето, ограничени са им възприемателните способности следствие преумора и други такива... А едно много сериозно ограничение(поне така ми се вижда) е ОГРОМНОТО разнообразие. Когато имаш две кинги, хващаш едната, а после и другата. Когато имаш 20, хващаш тази, която ти се стори най-интересна. И като ти хареса, следващия път, когато имаш 2 или 20 или 200 книги, ще вземеш онази, която най-много се доближава до тази, която вече ти е харесала, с ясното съзнание, че това ти харесва, другите може да ти харесат, но може и да не ти, но няма как да ги изчетеш всичките за да разбереш.

Е, който е стигнал с четенето до тук, получава потупване по рамото!
Абе, пич, що си губиш времето да го четеш това? Бегай чети нещо стойностно, а?

Дреме ми на десетата планета и на двата му спътника!