За първата знам, че е на Маркес. Не съм я чел, въпреки, че горещо ми беше препоръчвана от няколко колеги преди време. Аз обаче съм си оставил доста книги за "след време". Няма да казвам кои са, за да не ме плюете. Но тази е сред тях. Някак обаче не съм в настроение за меланхолична книга. С много малко пряка реч. (трябва да пуснем тема за оптималния обем пряка реч в книгите... липсата и ме кара да си мисля, че автора е прекалено поучителен. В повечето случаи бъркам, де).
А втората не съм я чувал. Ама хич. Хух.

"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена