Имам чувството, че си описал мен, а не жена си. И нашата ситуация е същата, само дето децата са две. И моят мъж работи уж печели добре, но гледачка не можем да си позволим, а баби и дядовци просто нямаме, моите родители починаха, а негови ни идват на гости малко на туризъм(не ги съдя, разни хора, разни идеали). Признавам си, че се държа зле, и вдигам панаири от нищо, защото ми умръзна да стоя в къщи и да гледам деца. Обичам си децата, много, но това не ми пречи да се чувствам прецакана от живота, защото всеки ден си пилея талнити и способности, стоейки вкъщи като безплатна слугиня и детегледачка. И въпреки, че всеки сам си е виновен за полужение, в което се е поставил, повечето пъти ми е най-лесно да обвиня мъжа си за моите си несполуки. Има и завист и ревност, че докато той си упражнява професията аз си куфея вкъщи. Това е настоящето на една жена, която беше успяла много в професионалния си живот, имаше великолепна кариерасамо до преди няколко години ,беше забиколена от много колеги, които се бореха за вниманието й. И жертва всичко това заради семейството. Семейство ми е прекрасно, но аз не съм щастлива, напротив нещастна съм. И прибавайки и чуждата страна малко по малко те обхваща депресия, поне за мен е така.
Надявам, чрез тази моя изповед да съм ти била полезна
|