Айде и за да се изкажа. Естествено пречупено през моя опит.
Първо искам да кажа, че който каквото си няма, за това мечтае. Моето майчинство изтича и ми предстои да се върна на работа. В момента направо ми се къса сърцето, че трябва да пратя детето на ясла, но съм принудена. Ако имах възможност, с удоволствие бих родила още едно или две деца и бих ги гледала у дома. За съжаление в момента финансовото ни състояние е такова, че не можем да си позволим второ дете. Времето, прекарано с детето у дома е един от най-хубавите моменти в живота ми (с изключение на първите три месеца, но карах следродилна депресия). Гледах го сама. Наистина е изморително. Но всеки ден, прекаран с него, ми носи нови емоции - в момента се учи да говори и се чувствам страхотно горда с всяка нова думичка.
Мъжът ми ми помага за домакинската работа, но гледам да го щадя-все пак той ходи на работа и носи парите вкъщи. Пък и, докато малкия спи, си отхвърлям домакинската работа. Е имало е случаи някой път било разхвърляно у дома или чиниите не са измити веднага, но просто не си го слагам чак на сърце. По-важно е примерно да изведа малкия на разходка. Според мен не е редно жена ти да те кара да вършиш домакинската работа. Извинявай много, но не мисля, че е справедливо. За добро или лошо - попаднали сте в традиционното разпределение на ролите-мъжът работи, жената върти къщата. Не казвам, че е справедливо. Но такова е положението и всеки трябва да има своите задължения. А при добра организация за всичко се намира време. Аз успях да завърша две магистратури за времето, докато съм си вкъщи. Ровя из нета, интересувам се от доста неща и не скучая. Разбира се всеки е различен. Възможно е тя да е друг тип. Но съм сигурна, че един ден с носталгия ще си спомня това време и ще съжалява, че го е пропуснала. Сега мои познати с големи деца ми казват, че съжаляват, че не са ги гледали повече време, а са се върнали рано на работа. Всъщност донякъде разбирам жена ти. Когато ние с мъжа ми се преместихме в нов град и за бях безработна, а той работеше. Много зле се чувствах, че не ми обръща внимание, като се прибере вечер, не му се говореше за нищо. И ние бяхме започнали да се караме, и аз се чувствах затворена в клетка. Но успях постепенно да си намеря среда и нещата си дойдоха на мястото. Но все пак трябваше и аз да положа усилие, а не да чакам наготово.
За обвиненията, че била вързана - решението за дете се взема и от двамата, нали. В крайна сметка природата така е наредила нещата, че малкото не може да оцелее без майка си през първата година. Искам само да отбележа, че съм преживявала следродилната депресия и знам колко е трудно, но човек трябва да опита да извлече доброто от всяка ситуация. Възможно е детето да е по-палаво и да я изтощава, но ако тя се нерви на детето, то го усеща и се изнервя и то. Така се получава омагьосан кръг.
За контактите с хора - нямате ли някакви църкви, асоциации там? Поне в САЩ съм чувала, че доста контакти можеш да завържеш на такива места. Освен това не извежда ли детето на разходки? Аз съм в България и тук в парковете се събираме доста мами. Обикновено разговорите тръгват от памперси и пюрета, но понякога се завързват и по-близки приятелства. Пък и само контакта е достатъчен - да размениш по някоя приказка с другите. Понякога си ходим на гости - веднъж у едната, веднъж у другата. Не знам дали при вас може да стане това, но просто се опитвам да ти дам варианти.
За секса-понякога при раждането се получават усложнения, после хормоните скачат както си искат и желанието за секс намалява. Опитай се да я разведриш малко, нямате ли вариант за някоя вечер да наемете гледачка. Колкото и да е скъпо, позволи си го веднъж и я изведи някъде на вечеря. Прелъсти я отново. Възможно е да е разколебана дали все още виждаш в нея жената, а не майката. Отделяй й време.
И накрая-основния ви проблем според мен идва от липсата на комуникация. Ти си премълчаваш и трупаш, тя мърмори и не иска да разкрие кое точно я дразни. Донякъде съм съгласна с мнението на Мъжжжж, че може и да те провокира, за да тупнеш по масата. Според мен е най-добре да седнете и да се разберете - кой какво смята, че върши, защо се чувства ощетен. Можете да сметнете заедно какво ще струва детегледачката и можете ли да си позволите, а жена ти да тръгне на работа. Вярвам, че при спокоен тон на обсъждането и при избягване на заяждането, ще успеете да постигнете съгласие. Важно е да сте откровени. Чуй и нейната гледна точка, обясни й ти как се чувстваш. Възможно е тя изобщо да не оценява, че се скапваш от работа, за да подсигуриш семейството. Не я обвинявай, не й натяквай, просто й го обясни със спокоен тон. Попитай я тя какво би желала, за да се подобрят нещата. Надявам се да имаш успех. Не мисля, че мълчанието и трупането ще помогнат. Накрая ще избие нанякъде и последиците може да са непоправими.
Желая ти успех и да се справите с тази криза!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите